Няма те... до мен. Няма ме... до теб. Има ни... някъде, поотделно. Скрити зад гротескните маски на безразличието. Създаваме си измамни реалности и ги наричаме живот. Храним се с илюзии. Обличаме се с фалш. Бързаме да заличим дирите, да забравим спомените, да отречем очевидното. Всеки ден изпълняваме номер в цирка на идиотите. Поотделно. Служим за забавление на хората. Зад кулисите крием изранените си души и тайно бършем сълзите. В старанието си да бъдем чужди, изгубихме себе си.
вторник, 7 септември 2010 г.
Lost
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
А може би безразличието е само привидно и зад завесата от гротескните маски все още има топлинка за която си струва да продължиш,защото истинската любов е вечна и непреходна.Тя е по-силна от времето.Приятна вечер,Веселина:)
ОтговорИзтриванеЗапазих тази любов в себе си, завих я с мекотата на нежността и продължих напред. Ако е истинска и за другата страна - ще ме намери някой ден. Усмихнат ден, Аполон!
ОтговорИзтриване