четвъртък, 31 март 2011 г.

Strip


Блоговете са peep show клубове. Абе, изобщо писането е стрийптийз. Аз съм воайор и стрийптизьор едновременно, вие също. Чета разголените ви души и се събличам до безплътност с думи. Не ми трябва подходяща светлина, фонова музика и тежък грим. И не ме е срам да остана гола. Само по онези 21 грама. Без тежестта на лицемерието, което животът ни стоварва. Защо да крия себе си - няма как да ме нараните?! Не ме интересува и дали гледката ви харесва. Срещите ми с вас са само тук, в стрийптийз-клуба. Мястото, където всеки ден ви танцувам себе си и истината лъсва гола, нахална, рядко красива и... винаги моя.

понеделник, 28 март 2011 г.

Read me


Мога да ти разкажа себе си. Ще ме имаш в ръкопис на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче. Ще бързаш да събличаш светлината на деня, за да ме четеш апокрифно. Жадно ще ме прелистваш, за да се търсиш по страниците на живота ми. Ще се разпознаваш като спомен, който пари очите ти. Не, не е от умората. Нито от самотата. От недовършеност е. Ще ме прибираш бързо на дъното на някое чекмедже на нощното си шкафче, за да избягаш от изреченията, в които ме прочете. А аз ще оставам по пръстите ти, изцапани с мастило.

неделя, 27 март 2011 г.

L'appuntamento


Да те срещна трябва. Там, между началото и края. Да те изживея, издишам, измечтая... до екстаз и до кръв. И никога повече да не мога да прикрепям към тази любов глупави сравнения и кичозни прилагателни. Да бъде просто любов и нищо друго. Да те изкрещя на тялото си, да ти помни следите. И да те има по миглите ми и в ъгълчетата на устните ми. Да живея с друга истина, онази, в която началото на пътя започва от края... и води към теб. Да те срещна трябва. Там, между минало и бъдеще. Имам толкова хвърчила от мечти за пускане.

петък, 25 март 2011 г.

Блясъкът на чистата лудост или равносметката от една любов


Любовта, измерена с колко и какво е дадено и получено, прилича на пазарлък. Грозен, махленски. Истина е, надеждите и желанията ни често не се оправдават. Не и в размерите, в които ни се иска. Почти винаги, единият чувства и осмисля Краят преди другия. И от това боли, къде сърцето, къде Егото. Отключват се неподозирани емоционални състояния, които ни повличат във вихрушката си. Превръщат ни в непознати, опитващи се да запазят равновесие по ръба на лудостта. Бях от тази страна, където реалността те влачи в прахта, очите парят от несбъднати изгреви и липсата кара тялото да се свива в болезнени конвулсии. И нечовешките усилия да изглеждаш нормален, когато душата ти се раздира и ти се иска да крещиш, да плачеш, да обвиняваш... или просто да изчезнеш. След всеки порой, цветовете в картината, която се открива, са най-истински - чисти, ярки, измити от тежкия, задушаващ прах.
Затова няма да слагам на любовта ни брояч. Да, дадох и получих - няма значение колко, какво. Да, боля ме, боли ме от неизказаност, незавършеност, край. Но аз от тази любов и лудост много научих!
Сега знам! Любовта не е само син лазур над нас. Тя е всекидневна грижа, устрем и борба.
Сега знам! Притежавам силата да я последвам и през калта и към звездите. Да гладувам и охолствам с нея. Имам смелостта да я защитавам, воювам и полудявам за нея. Мога да ти прощавам и след края още да те обичам. Не ме е страх да вярвам, дори да падна пак и лицето ми да се покрие с прах и сълзи.
Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето.
Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам...

четвъртък, 24 март 2011 г.

Техно(ана)логии


Сега всичко ни е цифрово, HD, 3D, 4D и всякакво де. Дистанционни, клавиши, пароли, сложни думи, виртуалности и други илюзии... Аууу, 3D масажи предлагат вече, прочетох на някакъв билборд.
Записваме спомените си, вълненията си, запечатваме миговете си на твърди дискове и миниатюрни карти, четем електронни книги. Слагаме хартиени очила, за да изживеем триизмерно и четириизмерно по-реално нереалността. Очаквам скоро да посегнат и на театъра.
Знам, че технологиите ни улесняват, та чак до закърняване... Не съм против прогреса, и аз като всички останали се възползвам от неговите благинки. Но... В няколкогигабайтово пространство ли се побира животът ни?
Все по-често ми липсва аналоговият вариант на живота. Да пристигат картички от ваканциите на приятелите ми с Български пощи. Да отварям с нетърпение метална пощенска кутия, а вътре да ме чака писмо в плик и с марка. Да усещам мириса на хартия и да чувам как химикала скърца по нея. Фотоапаратите с лента, албумите и вълнението, когато ги разлиствам. Дори и удоволствието да скъсаш някой хартиен спомен е по-голямо, отколкото да натиснеш един единствен бутон. Може и да ви се стори смешно, но още имам работещ грамофон и плочи, прожекционен апарат и диапозитиви. Понякога ме връщат в моето детство (струва ми се, не беше толкова отдавна), когато нямаше хардуер и софтуер, а по-готина игра от „Стражари и апаши” в детските ни представи не съществуваше. Липсват ми аналоговите отношения между хората. Такива едни... естествено шарени, пъстри. Разговорите tête à tête, време за дълги срещи на живо, сълзи и усмивки, ама не тези, съставени от двуеточия и скоби и тебеширените слънца по асфалта.

вторник, 22 март 2011 г.

23.03.


Хубава си, мамо!
В безсънния ти, топъл поглед, обичам да се приютявам.
Носиш ме във всеки косъм побелял от грижа или споделена радост.
Всяка гънка по челото има мъдрост, не я наричай старост.
И тъй прекрасна си, извор мой и утеха вечна.
Крило над мен при всяка буря безутешна.
За твоя ден, цветя за цвете не намирам.
Подарявам ти признателност и обич само.
Хубава си, мамо!

неделя, 20 март 2011 г.

Silence


Знаеш ли, в душата ми утихва?! След твоята буря, прекършила мечти. Сега сме само аз и тишината сред руините на любовта ти.
Знаеш ли, когато всичко започна да се срутва, не помръднах?! Ти ме затрупа със забрава и продължи без дори веднъж да се обърнеш. Отдолу аз се борех с тежките отломки на спомени и чувства.
Знаеш ли, от всяко вдишване болеше?! И малък процеп светлина не виждах. Огромни късове вина преместих. А тя била е всъщност твоя.
Знаеш ли, в душата ми утихва?! След твоята буря, има толкова много за чистене.
Знаеш...

петък, 18 март 2011 г.


Не искам да забравям! Нито момент от тази лудост.
Не ме дрогирай с време. Има странични ефекти!


Ако забравя... ще ти бъде толкова студено...

сряда, 16 март 2011 г.


Още чакам да се сбъднеш. Да ми се случиш докрай.
А спомените лютят в очите ми. Като прашинка, която и да извадиш пак дразни окото.
Подаряваш самота. А я наричаш свобода.
Липсата ти пари. Всяка нощ си измислям прегръдката ти.
Познатото днес се превръща в утре. Мечтае ми се...

вторник, 15 март 2011 г.

***


Бях ти късче светлина. Тъмно ли ти е сега?
И мека топлина ти бях. Студено ли ти е сега?
Свободата твоя бях. Тясно ли ти е сега?
Крилете на мечтите твои бях. Летиш ли сега?
Надеждата в очите бях. Виждаш ли сега?
Художник на усмивката ти бях. Усмихваш ли се сега?
Бях въздух чист за теб. Дишаш ли сега?
Извор бистър за жаждата ти бях. Жаден ли си сега?
Дом, където да се върнеш бях. Бездомен ли си сега?
Любовта в сърцето бях. Живееш ли сега?

понеделник, 14 март 2011 г.

Безвремието на времето


Какво е Времето? Тази неуловима, безпощадна вечност, която раздробява и смила всичко? Чуваме го неумолимо да тиктака от стената. Гоним го, за да уловим от него миг поне или бягаме, но ни застига неподготвени. Играе с нас, днес ни прави силни - утре слаби. Не ни дава време да осмислим прехода. За да ни даде, винаги по нещо взима. Преобръща животи, отнема животи, дава животи. Ражда любови, убива любови. Посява щастие, жъне омраза. После размива помията в спокойните си, постоянни води. Времето, отделя от своето време, за да ни лекува. За да ни остави на мястото на раните, друг, по-ярък белег от болката, нещо, което винаги ще напомня, че сме дишали, чувствали, обичали. Оставя спомени, нашата история. Времето - дълго, бавно и протяжно... Времето - кратко, неуловимо и невидимо... Какво е Времето? Учител, лечител, съдник?

събота, 12 март 2011 г.

Ennio Morricone & Dulce Pontes - Your Love



Enjoy!

Levels


Чертая около мен и спомена за теб окръжности, в които се затваряме. Нещо като игра с нива, краят на която, трябва да достигна сама. Всяка следваща окръжност е по-стеснена от предходната, за да мога да взимам по-малко от теб със себе си. Броят на кръговете зависи от това, с какво и колко съм готова да се разделя. Оставих мелодията на смеха ти...
А някакъв силует се смалява в далечината. Което ми напомня, че още помня очертанията на гърба ти. Него си ми показвал най-често.

петък, 11 март 2011 г.

**


Обръщам се към драгите сценаристи на холивудски филмчета с романтично-захаросан характер и сълзлив привкус. Опомнете се, бе хора! Откъде черпите идейките си за вашите разредени бози незнам, обаче не е лошо да се огледате малко. За мое съжаление, времето на романтиката и pure love отдавна е изместено от пози, маски, взаимоизгода и всякакъв комерс. Направо се учудвам как така още не сте изпаднали в творческа криза? Останали сме шепа романтички, може би тук-там някой романтик, които сме имали нещастието да се родим години по-късно. Едва ли можем да бъдем първообрази на вашите филмови герои, защото повечето от нас са неразбрани самотници, чакащи да ни срещне някой от изчезващия ни вид.
Питам ви аз, уважаеми, колко често днес се случва някой да тича из летището като обезумял, за да спре жената (която току-що е прозрял, че е жената на живота му) да замине, защото е приела нова работа на хиляди километри оттук. Колко мъже имат смелост да се явят в църквата насред сватбата на любимата жена и да изкрещят: „Не го прави, ти даваш смисъл на живота ми!”? Колко мъже организират разходка под звездите, само, за да те държат за ръка и да споделят щастието с теб, без да се оглеждат за някое скатано местенце на плажа, където да те натиснат? Не че има лошо, разбира се... Колко биха останали вярно до половинките си, ако им се случи злополука, сполети ги тежка болест и в миг се превърнат в тежест?
Винаги съм се борила докрай за всичко, в което вярвам, но до този момент до мен не е заставал някой себеподобен, за което вие естествено нямате вина. Но спрете да размътвате бедните ни главици с Happy end истории и да подклаждате изкуствено вярата ни в true love. Аз съм романтична до костния си мозък чак и вярвам, че чистата, истинска любов съществува, обаче филмите с таг Романтичен идват в повече на човек, който е самотен и още очаква.
Погледнете, драги, към Европа. За нейното кино, няма да говоря дълго, пък не съм и капацитет, а само ценител. Европейското кино е живият живот, такъв какъвто ни се случва, без оцветители и консерванти.

сряда, 9 март 2011 г.

*


А в теб бушува буря. Разпилява мислите ти като листове, на които са записани спомените на живота ти. Опитваш се да залостиш вратата зад себе си, но вихрушката напира да влезе в душата ти. Промушва се през всеки процеп на съзнанието ти и ти докарва главоболие. От отворилата се празнина след мен, която се молиш времето да запълни, се просмуква студ. Не искаш да мислиш, но не можеш да напуснеш собствената си глава, както напусна мен. Нямаш сили да избягаш от това, което си сега. Оглеждаш се рядко, защото от огледалото те гледат очите на човек, който не познаваш. Отчаяно искаш да бъдеш свободен, за да бъдеш истинският Ти, но те е страх да го признаеш пред себе си дори. Страх те е от свободата, защото не знаеш какво прави човек с нея, когато е самотен. Гониш всеки трепет в сърцето, извиняваш му се с "Късно е!". Бягаш от разговорите със себе си, защото не можеш да отговориш на единствения въпрос, който си задаваш напоследък: "Какво чакаш, по дяволите?"

вторник, 8 март 2011 г.

От сърце





Благодаря, Ondine за прекрасния подарък, който си измайсторила специално за мен. Бижутата ми вече си имат местенце. Твърдиш, че те няма в тези неща, но тук веднага, за да те опровергае пристига доказателствен снимков материал.











Днес ме усмихна широко, а приятното усещане продължава и в момента! Весел празник и дни изпълнени с щастливи усмивки и усещане за пълноценна жена ти пожелавам!








А това е подаръкът от моето детенце за днешния празник. Ако се чудите - на този портрет се мъдри моя милост! Държа да отбележа - не изглеждам толкова зле, а и нямам амбиции детето да става художник. Пък може и да стане... знае ли човек?! Както и да е - при всички случаи получих безценен шедьовър!







Честит празник, дами!

понеделник, 7 март 2011 г.

За Осмия ден на месец Март


Пръстите ми са нежни, а бършат сълзи и изпод тях излизат тъжни думи. Ръцете ми са нежни, а прегръщат самотни пространства. Усмивката ми е нежна, но отдавна вече е по-тъжна от сълза. Вазите ми се пръснаха от скука, чакайки своите неоткъснати цветя. На този ден не искам панделки, рози, целофан. Да видиш моята нежност искам, не силната жена, в която ме превърна. Да преровиш в душата си искам, там някъде изгуби мечтата ми. Да погледнеш очите си в някое огледало искам, и да се опиташ да ги усмихнеш без мен. Да купиш лилав карамфил искам, който няма да ми подариш.

неделя, 6 март 2011 г.

Forgive and forget


Прошката. Най-освобождаващата дума. Двупосочно освобождаваща. Поискана или дадена, трябва да бъде осъзнат акт на скъсване с всичко, което ни е наранявало и с което сме наранявали. Не можем да простим, без да сме забравили! Но кое ни пречи да забравим? Недостатъчната времева дистанция от събитията, прекалената ни гордост, страхът или голямата болка, предателство и унижение, които сме изпитали? Истината е, че сами си пречим да забравим. Живеем с преживяното, преживяваме го отново и отново... Но кой има нужда от това? Очакваме да ни помолят за прошка, да съберем смелост да я поискаме, даваме я ей така неосъзнато, непочувствано или чакаме да дойде ден като този. Всеки ден може да бъде ден за прошка, достатъчно е само да намерим сили да я потърсим и отдадем.
Днес искам прошка от хората, които винаги са били до мен, а аз не намирах време за тях, вторачила се в собствените си проблеми. На себе си поисках прошка отдавна, още съм слаба, за да си я дам. На теб ще простя... някога, когато намеря себе си.

вторник, 1 март 2011 г.

Buona notte


Лека нощ, любов! И тази нощ, безсънни очите ми ще те търсят в тъмното.
Лека нощ, любов! И тази нощ, ще вали кротък дъжд изпод ресниците ми.
Лека нощ, любов! И тази нощ, ще те разплитам от мислите си.
Лека нощ, любов! И тази нощ, от душевните струни ще къса.
Лека нощ, любов! И тази нощ, ще пренощуваш в сърцето ми.
Лека нощ, любов! И тази нощ, самотна е без своите звезди.
Лека нощ, любов! И тази нощ, ще дочака будна утрото.
Лека нощ, любов! И тази нощ, ще боли от несбъднатост.

Март(а)



Честит да ви е март! Дръжте се, идва женският месец - усмихнат, сериозен, разплакан, капризен и толкова очарователен! Март - вестоносецът на прекрасната пролет, която също като жената ражда живот и събужда любов.
Закичете една мартеничка за здраве, късмет и пожелание Баба ви Марта да е по-често усмихната и по-рядко ядосана!