И така... Съединението правило силата. Вярно?! Ето защо значи нямам сила. Няма с кого да се съединя. Винаги съм си мислела, че се приближавам към Него, а то се оказва, че съм на светлинни години от така желаното единство. Химичните съединения между мен и Него в крайна сметка се разпадат на така вредните за организма ми гняв, обида, разочарование, болка и излъгани очаквания. Сега съм замразила една любов в епруветка, която търпеливо ще чака нечия нежност, мечта и смелост да я превърне в жив организъм. Търпението също е сила. А вие, ако можете съединявайте се и бъдете силни!
понеделник, 6 септември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар