Crazy little thing called love

Всяка любов има етикет. Голяма, малка, дълга, кратка, платонична, пеперуди, луна, звезди, изгреви, залези...
Всяка любов дава. Много, малко, музи, уроци, лудост, слънце, усмивки...
Всяка любов взима. Много, малко, разум, сърце, сълзи, сън, нощи, дни...
Всяка любов трябва. Да даде, да вземе, да научи, да прости, да усмихне, да разплаче, да бъде!

Какво искат мъжете?

Това, че жените често искат невъзможни неща, а още по-често не знаят точно какво искат, е ясно на всички.
След като зададох въпросът какво искаме ние, някак си резонно ми се стори да попитам какво искат мъжете?!
Чисти чорапи, широкоекранен телевизор, бира в хладилника, бира с приятели, цици, секс, премахването със закон на думата мигрена от речника и романтика само ако е наложително. Жена, която умее да готви поне като мама (по възможност не толкова досадна), но да не мирише на запръжки, да не се разхожда вкъщи по пеньоар и с ролки. Отзивчива, особено при повик за секс. Отзивчива естествено на вашия повик за секс. Кучките са друга бира. Мила. Красотата - предимство. Да не говори прекалено, да не задава твърде много въпроси. Късогледа - може, частични проблеми със слуха - ако може. Умна, но не повече от вас, че става страшно. Да не злослови по адрес на приятелите, да не й се повръща от футбол и изобщо от спорт. Да реагира с разбираща усмивка на традицията ви всяка седмица да се събирате по мъжки. На спортния ви полуден в неделя също. Че мрънкането ви убива направо! Споменах ли циците и секса? Да бъде самостоятелна, ако може по-далече от родителското тяло, най-вече от майка й. Финанси - стабилни, но в никакъв случай повече от вашите, не влияе добре на самочувствието. Шофьорска книжка и собствен автомобил биха били чудесно допълнение. Щото въпроси от сорта "скъпи, ще ме вземеш ли от работа в 5, ама гледай да не закъсняваш като миналия път" или "мило, ще ме закараш ли до мола, че страшни намаления са пуснали" ви късат нервите значи! Самостоятелна да, еманципирана никога! Да се знае кой е главата! И приятелките й ако може по-далеч от дома ви, че това жужене направо ви разкатава... фамилията.
Но какво, по дяволите, точно искат мъжете?

August

Август бърза да си отиде. Затварям пясъкът, мидите и всичките му приключения в буркани, за зимата. Имам толкова много август и толкова малко теб.
Остава топло, казват. Но слънцето си отива от кожата ми. И ти ли усещаш да се промъква хлад? Лунната река е за двама, светът за всички останали.

Някой ден ще те разкажа.
Когато за мечти времето е отлетяло. Седнала край камината, около притихналите внуци.
Няма да бъдеш поучителна история. Мелодрама. Нито градска легенда за любовта.
Обещавам.
Ще бъдеш честен разказ. История на сърцето. Тиха сълза, изтърколила се в края.
Сега мога да те пиша.
Да драматизирам.
Иронизирам.
Мечтая.
Помниш ли онзи прозорец, за който ти разказах?

photo

**

Нямам желание, нито време за връзки полуфабрикат. Или такива, в които трябва да претоплям любов, престояла твърде дълго във фризера и за която не си спомням дали наистина съм консумирала със сърцето си. Казвам го, не защото това иска да чуе. Отдавна се научих да разговарям открито. Знае, че от миналото ми, си спомням единствено него. Всичко останало предадох на вторични суровини. Може би е рециклирано и се ползва от други жени, не се интересувам. Щом сърцето не помни, това не е отричане. Знае, че мразя заместители, оцветители, изкуствени подсладители и връзките за няколко нощи. Познава любовната ми лудост, тя е негова застраховка и... евентуално бедствие. А аз знам за страхът му да не остане заседнал в миналото. Проверка някаква дали сърцето ми още е еднопосочният му билет за завръщане в бъдещето. Не го виня. Кой желае да се раздели с истината, че някъде, вчера, днес, сега и завинаги утре е обичан от някого?! Свикнах с откачените начини, по които казва обичам те.

*Осъзнавам, че в няколко реда употребих "сърце" три пъти. Непоправима съм!

*

Казва ми, че слънцето е константа. И че никой тъмен облак няма силата да го засенчи завинаги. Вярвам в това. Не му се сърдя, може би малко, през зимата. Има да огрява толкова улици. Нашата още чака ред.
Обичам разговорите ни една цигара време. Когато времето догаря в пепелника, казваш само важните неща. И да се обичаме с очи обичам. Когато можеш да видиш обичта в сълзите на другия.

Най-често съм споменавала ръцете и очите му. Плод на подсъзнателната ми забрана да ги забравя, може би. Или начинът ми да призная: липсва ми нежност, по дяволите! Той не е сродна душа, не е идеална половинка. Любов е. Единственият мъж, който ме е задавял от смях и от... сълзи. И заради когото съм била перфектна домакиня и фатална мръсница. О, Боже, била съм себе си! При това без грам отегчение и свян. Него описвам чрез метафори, абстракции, че даже и библейски герой въвлякох. Той е този, който познавам така добре, както дупките по улиците в квартала ми. Но някак не ме въвежда в рутина, току виж и зейнала някоя нова... изненада. Без да съм принцеса знам, той е граховото зърно, което винаги ще усещам, независимо върху колко нови дюшека ще си лягам занапред (това заради снимката и за да не подминавам приказните герои).
Той е история без край, или с неочакван край, кой знае?!
А дотогава сте длъжни да четете, защото споделена лудост - половин лудост!


Забелязах, че редом с дяволите съм споменала и бог. Съжалявам, но постът вече е написан!

Търси обетована земя. Той е моят Мойсей, аз неговото Червено море. Разделя ме на две, лявата половина още го обича. И го следва в безумното му пътуване. Кой иначе ще му каже, че е тръгнал в обратна посока? Толкова е просто - има само една заповед, тази на сърцето.
А ръцете му са плаващи пясъци, някой ден ще ме погълнат.

Риторично

Гледам ситните бръчици около очите му. Спомням си, че се появяваха, защото се смееше с глас. Сега за тях е виновно единствено времето. Гледам го, а в мен се раждат въпроси.
Колко пукнатини може да понесе едно сърце, докато един ден се превърне просто в болен мускул? Колко нежности могат да бъдат пропуснати, преди старостта да застане на прага ни? Колко пеперуди ще се нахранят с емоциите в телата ни, преди да ни оставят самотно празни? Колко поройни дъждове са нужни, за да отнесат всички спомени? Колко време й трябва на една душа, за да излекува раните си? Има ли заместител на любов?
Не събирам смелост да го попитам. Вместо това, целувам косата му и тръгвам. Не се обръщам, очите винаги ме издават.

Отговор

Четката му за зъби още стои до моята. Понякога пръскам в шепите си от пяната му за бръснене, за да ми замирише на него. Рамките са празни, но снимките са грижливо подредени в албума на сърцето ми, по хронология. Всяка нощ спя на възглавницата му, моята е по-удобна всъщност. И достъпът до апартамента ми е строго забранен за външни лица. Оградил е със себе си голям периметър около мен. Като полицейска лента, която всички мъже имат способността да виждат. Аз съм уликата и местопрестъплението, които само той може да разглежда, изследва и обхожда.

И ме пита дали има нов човек в живота ми!