не й знам името на тази страшна сила, която ме тегли, дърпа, не оставя на мира. която живее в днк-то ми и е научила сърцето да обича дълбоко, до израняване и за дълго. как се разделяме с демоните си?

луната е бременна с есен.
улиците тихо ще заплачат. скоро.

домати със сирене и любов. искам да разтегна лятото до безкрай, до вселена.

от години се е настанил удобно под лъжичката ми. там дишаживее. паритрептиипулсира. там чувствам, каквото има за чувстване.

parole di maggio

aria
azzuro
verde
primavera
pioggia
papaveri
ciliegie


desiderare
abbracciare
amore (mio)
ieri
oggi
domani
sempre!

страдам от недостиг на пролет и мъж с карамфили на прага.