понеделник, 25 юли 2011 г.

Извод 6


Любовта на живота ни, не винаги се превръща в мъжа на живота ни.

сряда, 20 юли 2011 г.

Значи ли?


Ако ръцете ми треперят, когато си наблизо, но твоите не ме прегръщат - значи ли това, че още те обичам?
Ако на мислите за теб спирачки слагам, но причинявам катастрофи - значи ли това, че още те обичам?
Ако в бяг лудешки спомените искам да загърбя, но те от всеки ъгъл ме връхлитат - значи ли това, че още те обичам?
Ако устните ми лъжат, че минало си вече, но в сънищата твоето име само умеят да изричат - значи ли това, че още те обичам?
Ако играем ролята на непознати, но приличаме на клоуни тъжни - значи ли това, че още се обичаме?

вторник, 19 юли 2011 г.

The Big love theory


Голямата любов е такава, защото се откроява сред всички преди и след. Защото дори и в ръждата й има блясък.
Голямата любов е такава, защото поне веднъж те е наранявала дълбоко. И точно на нея все си прощавал.
Голямата любов е такава, защото е опирала лицето ти и в прахта, и в небосвода. Защото те е нареждала и разпилявала като пъзел.
Голямата любов е такава, защото точно нейните белези вечно ще болят душата ти. Защото само нейните мигове помниш в детайли.
Голямата любов е такава, защото си я виждал гола, без грим, разчорлена, сутрешно сънена, разярена, разплакана и пак си я боготворил.
Голямата любов е такава, защото те е разхождала по ръба на лудостта. Защото ти е докарвала амнезия, аритмия, невроза, депресия и други медицински термини.
Голямата любов е такава, защото е гравитация и безтегловност. Защото е най-специалната роза на твоята планета.
Голямата любов е такава, защото понякога е невъзможна. Защото с нея не можа вечно да живееш, но е жива и до днес в теб.

понеделник, 18 юли 2011 г.

Leave behind


Той трябва да премине в глава "Преживян завинаги". Да направи път на нови началá и музи. Защото неусетно отлетя от миглите и от ъгълчетата на устните ми. А всички тъжни песни са изслушани докрай. И one more time не искам вече.
Мечтая да приготвям вечеря за нова любов и да избърсвам соса от горната му устна с целувка. Да си припомня какви са на вкус сълзите от радост. И лятото ни да има аромат на диня.

събота, 16 юли 2011 г.

Going out




петък, 15 юли 2011 г.

33


Голямото приятелство пътува с мисия. Голямото приятелство пристига с тролей. Голямото приятелство е високо метър и шестдесет. Голямото приятелство има прекрасни зелени очи. И лунички по лицето. Голямото приятелство не се променя с годините. Е, може би е добавило две-три ситни бръчици около очите, но това само, защото умее да се усмихва широко и искрено. Голямото приятелство притежава мъдростта на възрастен и духът на дете. Голямото приятелство е с еййййй толкова голямо сърце. И има най-сигурните ръце на света. Голямото приятелство не чака да го повикат по име, за да спасява, ако някой се дави. Голямото приятелство е голям Човек. Голямото приятелство днес рожден ден празнува! Голямото приятелство да бъде здраво и най-големите свои мечти да сбъдне пожелавам!

неделя, 10 юли 2011 г.

Какво искат жените?


Говорихме си вчера с приятелка за мъжете, жените и връзките. Обвинявайки мъжете за всичките ни сърдечни проблеми, изведнъж се запитах - ами ако те не винаги са виновни? Ако причината за това да не можем да имаме здравословна връзка се крие и в нас, жените? Най-вече, защото желаем да сглобим събирателен образ за нашия мъж-мечта. Искаме да ни е спокойно, но и да има емоция. Желаем сигурност, но и да се разхождаме по ръба. Да е нежен, но да притежава силен и твърд характер. Да имаме свобода, но и да ни ревнува от време на време. Да харесва приятелките ни, но да не завързва прекалено дълбоко приятелство с тях, щото нали жените били кучки. Да ни изслушва, но да не задава много въпроси. Да разбира пред- и следменструалния ни синдром, но да не излиза по мъжки с приятели или да гледа мачове в хола. Да осъществява телепатия с нас за помощ в домакинската работа и за секс, но да се съобразява с мигрената ни и болките в кръста. Е, такова животно нЕма!
Не ви ли се е случвало да имате връзка с внимателен и всеотдаен мъж, която е толкова спокойна, нормална и лишена от всякакви изненади, че в даден момент тайничко си пожелавате в безоблачното ви ежедневие да се извие буря? И къде спонтанно, къде нарочно започвате да спомагате тя да се разрази. За емоция, адреналин и тръпка. Човекът до вас се оказва спокоен и търпелив, а може би просто мисли, че това да ви обича е напълно достатъчно. Тогава разбирате, че сте се качили на влака на рутината, а любовта ви към него е останала на перона на гарата, там до скуката. И вместо да потърсите част от вината и в себе си, го наричате мухльо и отпрашвате с пълна газ към мечтаното неизвестно. Аз не съм изключение и преди години също имах такава връзка. Не съжалявам за нея, а за това, че съм разсъждавала инфантилно и егоистично.
После срещаме александър. Най-неотразимият и оказал се в последствие най-неподходящ мъж за нас на планетата. Умен, забавен, секси и толкова непостоянен. Преместваме планини от любов и извършваме чутовни емоционални подвизи в името на това да има Нас. Люлеем се от сълзи на щастие към сълзи от мъка. Смачкваме егото си заедно с носните кърпички и пълним кошчето с душевните си отпадъци. Прописваме в блогове. Абортираме мисълта, че не сме един за друг още в зародиш. Да, момичета! Отнема време докато износим плодът на невъзможната любов. И изтощени от дългото раждане, се нуждаем само от една кротка обич. Вярвам, че всяка от нас има в живота си по един александър така, както вярвам, че сме по-капризни от съдбата.

вторник, 5 юли 2011 г.


Чух, че в цирка на идиотите пак ще има представление. Ааа, този път без мен! Дълго време бях там на щат. Играех маймунката... и още нещо. За известно време замествах акробатът, щото беше болен. Та ми се налагаше да изпълнявам всякакви сложни еквилибристики. После змията си прекършила опашката по време на секс и ме изтипосаха да вия снага под мелодичната свирка на хипнотизатора. Добре, че бързо се възстанови, горката, защото взеха да ме обвиняват, че много хапя. Маймунка, маймунка - ама на маймуна ме превърнаха, значи! Когато и лъвът взе, че се влюби в мишката и избягаха заедно, чашата преля! Комбинацията от кофти банани и прескачане на горящи обръчи ми дойде too much. Уведомих ръководството, че напускам на момента. Не ми платиха обезщетение, защото не съм си била спазила едномесечния срок на предизвестие. И други маймунки навън чакали за работа, ми казаха. Майната им!
Иначе в цирка идват все нормални хора, които някой е решил, че трябва да направи на идиоти!

понеделник, 4 юли 2011 г.

Извод 5


Любовта (ме) целува като него. Истински рядко и рядко истински.

събота, 2 юли 2011 г.

Една година и един блог по-късно


Гмурнах се във водите на блог[уму]ването с ясната мисъл, че не мога да плувам. Без пояс и други спасителни средства. Исках да самоубия една любов, сраснала се със сърцето ми, да измия от очите си разочарованието и болката, залепнала по мен. Или щях да се удавя, или да се освободя от излишните тежести, дърпащи ме надолу и да се науча да плувам с лекота. И така, нагазих в душевната си стихия и единствената ми мисъл бе – потъвам! Нямах въздух, хиляди солени капки лютяха в очите ми и ме давеха. Още ми се случва понякога да не мога да контролирам дишането си. Докато се спусках стремглаво надолу и забивах нос в самосъжалението си, осъзнах че това да обичам силно не ме прави по-различна от всички останали. Може би съм различна, защото го обичам ВЪПРЕКИ него. Разбира се, това не е задължително да бъде положителна черта. Всъщност, като се замисля, не е. По-скоро е форма на мазохизъм.
И както се давех в човешките си чувства, започнаха да се появяват зрители и спасители. Стоят в дясно на вашия екран. Някои се появяват, поглеждат и губят интерес при гледката, други с мълчаливо постоянство наблюдават опитите ми, а трети дейно се включват да ми помагат. Благодаря на всички! На нея специално – повярва в мен в самото начало и още продължава да ме дърпа на буксир.
Днес мога да плувам на къси дистанции. Солените капки все по-рядко лютят в очите ми. Старата травма от болката напомня за себе си от време на време. Не се превърнах в обвиняема по дело за убийство на любов. Даже, напротив – защитавам я и досега с патос пред душевния си съд. Но най-важно от всичко е, че не съм забравила как се мечтае!