Се влюбваш. Във всяка тясна уличка или капак на прозорец. Във всеки звук и мирис, във всяко паве под краката ти. Фотоапаратът е безсилен, а очите потъват, давейки се в история. Рим не може да бъде разказан, не трябва. Трябва да бъде почувстван, помирисан, вкусен. Да бъде видян нощем, защото не умее да заспива. Да се влееш в потока му и въпреки тежестта на умората, да искаш още от него. Да жадуваш да се връщаш там отново и отново, още преди да си го напуснал.
Когато си в Рим. Се влюбваш несподелено. Той е вечен, а ти просто прашинка към неговата непреходност.
Няма по-тъжна скулптура от Пиета.
неделя, 29 май 2011 г.
Когато си в Рим
петък, 20 май 2011 г.
Извод 3
сряда, 18 май 2011 г.
Малък коментар
вторник, 17 май 2011 г.
*
Той винаги ще има свое място в мен. Там отляво. Но го няма в очите ми и често си организира бягства от мислите ми. А лудостта ми май е в период на ремисия. Обичах я, но сякаш не ми липсва. Изблогвах я, може би.
Прогнозата за времето - облачно с превалявания... все още. Но Лятото, дори и да ни се струва, че закъснява, идва точно навреме. Умея да чакам.
петък, 13 май 2011 г.
Out!
Искам всички пеперуди в корема ми до една да го напуснат моментално! За сбогом да ме дарят с безразличие и да отлетят. И най-накрая да спра да се мразя, защото обичам една наивна мечта, на която неуморно разпъвам платната и вдъхвам попътен вятър. Която храня с младостта си. Такава, която се сбъдва само насън и умира с изгрева.
Проклети пеперуди, той отдавна си отиде!
понеделник, 9 май 2011 г.
M(a)y day
Днес имам 32 причини да се усмихвам:
Май е.
9 май.
Понеделник. Как да те усмихне понеделник? Ами начало е...
Проплакала съм първата си глътка въздух.
Прегърнали са ме най-нежните майчини ръце.
Отпуснала съм глава на най-сигурното бащино рамо.
Първият поздрав - от принцесата на моето кралство.
Приятели.
Пожелания.
Подаръци.
Торта.
Свещи.
Обезателно цветя.
И поне една картичка с откачено послание.
Нови 365 дни за мечти.
За промени.
За надежда.
И за най-малко 365 спомена.
Не ми се налага да преживявам необратимата смяна на двадесет и... с тридесет и...
Преживях я вече.
Не ми личат.
А и да личат, не ми пука.
В тридесет и... се чувствам удобно.
Започват да се трупат (раз)умните години.
Днес мога да си отправям самопожелания колкото си искам, без да се чувствам егоист.
Римската ми ваканция e толкова близо.
Имам си това място, където мога да кажа всичко.
Май е.
9 май.
Той има рожден ден.
Ще го прегърна.
Ще му пожелая надежда.
вторник, 3 май 2011 г.
Ако...
Трябва да знам, че съм се разпиляла до последния атом за него. Тогава нека ме постави на дланта си и вятърът ме отнесе. Далече. И после, ако има смелостта да обича, нека ме търси, да ме събира - като колекционер - да наддава, да се бори, за да ме има. По входове да стряска влюбени и в тяхната целувка да ме припознава. Да полудява от мисълта, че някъде може би е останала забравена прашинка от мен. Да воюва с безсилието. Да спасява всяка мечта! Да стиска здраво дланта си в юмрук, за да не ме разпилее отново вятъра.
Ако има смелостта да обича...