Обичам те, по дяволите! Все още... След всичко... Обичам черната ти душа, в която открих искрица светлина. Обичам очите ти - жестоки и нежни - и тяхната измамна топлина. Обичам начинът, по който ме изследваш с поглед. Обичам вълнението, което изпитвам, когато си около мен. Обичам самоуверената линия на устните ти и тази усмивка единствена, неповторима. Обичам онова издайническо мускулче на бузата ти, което потрепва когато си ядосан, въпреки че се опитваш да изглеждаш спокоен. Обичам моментите, в които можеш да заплачеш, без да бъдеш слаб. Обичам способността ти да изглеждаш равнодушен, когато в теб бушува буря. Обичам тези ръце, които ми оставят парещи следи по тялото и без които изпитвам вечен студ. Обичам мисълта, че за теб бях смисълът на твоята борба. Обичам те в твоето безразличие. Обичам те такъв, многолик. Обичам те със силата на самоунищожението. Обичам те въпреки теб. Обичам те, по дяволите! Все още... След всичко...
Аз пък обичам стила ти на писане, начина на изразяване, сравненията...всичко! Обичам,искрените, немногословни статии, простичките и същевременно невероятно въздействащи словосъчетания.Nothing compares to simple pleasure of reading your whimsical confession. ;)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Weebs. Това е моят свят - чувствата, мислите, терзанията, тревогите, радостите... Приятна вечер :-)
ОтговорИзтриванеТова е то, любовта.
ОтговорИзтриванеА дали не е лудостта?
ОтговорИзтриване