Понякога идваш неочаквано, като слънчев лъч пробил облаци оловни. Носиш усещане за пролет разцъфтяла. Посяваш зрънце щастие сред бурените задушаващи. Оцветяваш ме с цветовете на пеперуда пъстрокрила. Отключваш клетката на моите мечти затворени и им даряваш свобода. Телата и душите ни пред любовта остават голи. Очите казват истина, тъй дълго крита и отричана. Но ти като миг си, отлитащ безвъзвратно. След теб оставяш аромат на зелена трева и роса по лицето ми.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Nice
ОтговорИзтриване