Воля ли е да продължиш да летиш, когато крилата ти са пречупени, а вятърът не е попътен? Сила ли е да останеш на крака, когато животът те завърта в мощната си центрофуга? Безумство ли е да искаш да живееш в миналото, когато целият свят върви уверено в настоящето, устремен към бъдещето? Смелост ли е да победиш себе си в най-неравната битка? Израстване ли е да се отречеш от егото, а в замяна да не получиш нищо? Любов ли е да поемеш цялата болка за себе си, в името на две усмихнати очи?
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
***
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Държи се устойчивото-другото вятърът го отвява.Любовта също оцелява ,когато е мноооооооооого силна, Какво като се отричам от всичко-важното е че давам.
ОтговорИзтриване