Conversation by the window

Прозорец. Часове. Очакване. Размисли. Липа и мирис, който трябва да бъде нарисуван. Отронен цвят и светлини от фарове. Разговори.
- Коя си? Трепериш като лист!
- Аз. Загубих се.
- Очите ти са по-тъжни от цигулка.
- Очакват.
- Кого?
- Някой, който като мен се изгуби.
- Завинаги ли?
- ...
- Ще познаеш ли загубилият се, ако го срещнеш?
- Любовта не може да объркам.
- Какво те поддържа - спомен, надежда, мечта?
- Това, което е в сърцето.
- Ръцете ти губят равновесие? Откога не са прегръщали?
- Прегръщат всяка вечер сънища незапомнени.
- Забрави ли какво е смях?
- Има усмивки по-тъжни от сълзи.
- Какво ще те пази, съхрани?
- Стени.
- Струва ли си?
- Не търся логика.
- А животът?
- Той върви. Ще го настигна може би.
- Очакване, казваш. Докога?
- До изгрева на новия ден, до ръба на нощта, до началото и края...