Дестинация - Самота

И ще ни разделят разстоянията, хората, живота. Ще гледаме един без друг мечтани изгреви, хванали ръцете си неуловими. Вятърът ще ни разпилее като тъжния цвят на глухарче. Възможното не е възможно вече. Закъсняла обич ме нарече. Празнините ще запълним с отчуждение. Достатъчното вчера, днес не достига.
Морето ще ни събере в мехурчета от пяна. И ще ни изпрати на пътуване, по-дълго от нашето лято несбъднато. Не искам да пътувам, не вече. Спри ме тук! Дай ми корени дълбоки, напоени с любов. Бъди за мен последно утре. Не обещавай! Обещанията носят самота.