настанила се удобно в скута ми. сервирам ѝ кафе. чета ѝ новини. сяда зад бюрото ми в осем. в пет пътува мълчаливо на съседната седалка. наливам ѝ напитка. приготвям ѝ вечеря. в единайсет ляга на възглавницата ми. рутината

Черните кутии вътре в нас.

Някои места, къщи, житейски събития свързвам с определена миризма. Прибирането ми от Москва е нафта, релси и полуфабрикати. Бях на шест и го наричам "Дългият път към дома". Дядовата къща е смесица от влажна тухла, старо дюшеме, масивни гардероби с нафталин по рафтовете, колосани покривки, здравец и току-що сварено прясно мляко. Търговската гимназия е липи през късния май и тебеширен въздух и мокра гъба през останалото време. Ми мило ми е!

много скоро очите ще търсят синьото на август.

животът ми
в релси
с бариери
с часовников механизъм
под разписание
без отклонения
никакви закъснения

и една любов дерайлирала.

разпознавам я още в края на август. по пълзящия хлад рано сутрин; по драматичното небе вечер; жанрът на литературата и желанието да се задържам повече у дома.
наричам я неродена есен.

сняг, слънчево затъмнение, суперлуна, равноденствие - добре дошла моя единственанеповторима пролет!

Violator/19 March, 1990 - 25 years of pleasure!

майчини

- Може и да не ти се вярва, но е някаква "сляпа" обич, независимо от всякакви обстоятелства, грешки - твои и мои, продължавам да те обичам от септември 1978 година, когато разбрах, че съм благословена да бъда твоя майка. Благодаря, че ме избра!
- А аз съм благодарна, че точно ти ми се падна!

така и не се научих да обичам
кротко,
спокойно,
малко,
за кратко,
почти,
за удобство,
от съжаление,
за развлечение,
на заем,
от интерес.
това е толкова глупаво и прекрасно!
чу ли?

научи ме да пиша красиво още на пет, пак тогава ми прочете "Майце си" и "На прощаване" и ме накара да ги науча наизуст. след тридесет още ги зная. на шест чух на живо гласът на Гена Димитрова, после ме влюби в естетиката, грижата към малките неща (защото са ГОЛЕМИ) и свободата. уважение към корените. в първите седем живеят устоите човешки, да знаеш, баба! зная, бабо! зная, че трябва да спя по гръб, за да нямам бръчки и да се обличам добре, дори и когато излизам да изхвърлям кофата за смет.

Обичам те и след! Благодаря за всичко и поклон!

не й знам името на тази страшна сила, която ме тегли, дърпа, не оставя на мира. която живее в днк-то ми и е научила сърцето да обича дълбоко, до израняване и за дълго. как се разделяме с демоните си?

луната е бременна с есен.
улиците тихо ще заплачат. скоро.

домати със сирене и любов. искам да разтегна лятото до безкрай, до вселена.

от години се е настанил удобно под лъжичката ми. там дишаживее. паритрептиипулсира. там чувствам, каквото има за чувстване.

parole di maggio

aria
azzuro
verde
primavera
pioggia
papaveri
ciliegie


desiderare
abbracciare
amore (mio)
ieri
oggi
domani
sempre!

страдам от недостиг на пролет и мъж с карамфили на прага.

всяка любов да си знае сърцето!

щастието ми върви по обходен маршрут,
по околовръстното на бленувана реалност -
бърза бавно.

гнездо съм му свила. от търпение.
дали знае?

нощем режисирам драми,
навивам си на пръста
сюжетната им линия.
малки нощни женски кризи.
а на сутринта изпитвам главоболие
и смесени чувства.

не оставяй жената без работа и сама в леглото!