петък, 23 ноември 2012 г.



(при)легнал ми е на сърцето,
а аз на лявото му рамо.
разполагаме със същите копнежи,
пораснало обичане
и
някакво усещане, че сме изобретили любовта.

Публикувано от ВeСеЛиНа в 21:58

2 коментара:

  1. Alexandrina Valenti1 юли 2013 г. в 21:27

    "и
    някакво усещане, че сме изобретили любовта."

    влюбих се в това!:)) Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ВeСеЛиНа1 юли 2013 г. в 22:06

      Всички, вярвам, сме имали подобно усещане - когато си толкова лек, че сякаш опираш в небето :)
      Добре дошла!

      Изтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)