Съвестта пише нощни сценарии. Разходка устройва, по острото на постъпките. В апокалиптичните му сънища участвам. Руса, разплакана и веченетърсеща него. Мога да му подаря капан за сънища, но не знам дали улавя съвест.
На импровизираната ни среща, пристигам с много усмивка, никакво русо и тъмни очила. Зад тях очите ми - влажни, ощетърсещи него.
По дяволите, ще бъда запомнена като момичето, което... през зимата носеше слънчеви очила!
вторник, 27 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ще бъдеш запомнена...Мое смело момиче с тъжни очи
ОтговорИзтриване