Разсейват ме устните му. Нецелувани, натежали от неизказаност. Уморени от недостатъчност и от неистини. В ъгълчетата им неприкрит страх от неслучване и цигара неизгоряла от скука. И един неизмислен план за завръщане.
Несбъднатостите не ни убиват, нали?
Но обичат да ни напомнят мъчително за себе си. ;-)
ОтговорИзтриванеИначе първото изречение ми напомни на една стара моя публикация. :-*
Имам в живота си няколко несбъднатости, така че според моя скромен опит бих казала, че не ни убиват, но отнемат по мъничко от вярата ни всеки път, когато не се сбъдват.
ОтговорИзтриванеНапомнят, Baby, и още как!
ОтговорИзтриванеСтеф, и моят скромен опит доказва същото. Не убиват, но ограбват.
И моят (не толкова скромен) - също! /И щеше да е смешно, че е "нескромен", ако не беше тъжно./
ОтговорИзтриванене, със сигурност - не! :) не и физически ;), но пък след това душата е като бебе, първо пълзи докато проходи :)
ОтговорИзтриване