Нощем, наблюдавам празничните лампички по съседските прозорци. Липсват по моите. Мога да те обвинявам, че открадна Коледа и да наказвам себе си. Или още утре да си преоблека душата празнично. Защото обичам всичко в нея, дори в тъгата си да я отричам. И знам, че съм й липсвала и още вярва в мен. И искам да си пожелавам, да разопаковам подаръци нетърпеливо и да ми мирише на сушени плодове. Защото си дължа усмивки, мечти и споделености. И повече от себе си на себе си дължа.
Сняг ми липсва.
понеделник, 12 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
И аз от кога повтарям: "Сняг! Сняг! Сняг"
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=P_NpxTWbovE
:)