Пластмасовата ми елха е гола. Застинала в очакване да бъде коледна, вече втори ден. Мразя силиконовите ѝ бодлички и фалшивото зелено. Ще имам жива, когато...
Истинските елхи ги носи на рамо любимият мъж, изтупвайки се от снега на прага. Внася със себе си завършеност. И макар да е декември, на душата да ѝ бъде топло.
Обичта ми към Коледа спи. Въпреки мирисът на печени ябълки и ванилов сос в кухнята ми.
неделя, 4 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и аз бях така... до тази година. да видим сега дали ще я размразя...
ОтговорИзтриванеАми ако има чудо, дето чака на прага?! :) Ще му отвориш, нали, създай атмосферата и го чакай (със сигурност ще дойде, все на някоя Коледа ще дойде - те, чудесата, по Коледа имат особена сила), а ти ще си всеки път готова да го посрещнеш.
ОтговорИзтриванеСветле, дано си права, защото Коледата ми липсва. Не самият празник, а онази, която е в сърцето.
ОтговорИзтриванеЯсме, онова слънце, дето ти грее от блога ще я размрази, вярвам го!
"Внася със себе си завършеност." Ох, да.
ОтговорИзтриване