Midnight in Paris ми напомня, че на живота ми му липсва щипка романтика, десет литра на квадратен метър топъл дъжд, около 100 грама авантюризъм и свръхдоза александър.
Носталгията била отказ за приемане на настоящето. Добре! Но кой би отричал настоящето, ако в него му се случваха вълшебствата от миналото?!
понеделник, 31 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар