На вторник му подхожда да е син. Като любимите джинси и пуловерът ми Boss. Като сиренето, което и двамата обожаваме. Като онази капачка от сок, на която пише "...и те заживели щастливо". Като синьото в надписа на OMV, откъдето купувахме кафе за из път. Като цветът на хоризонта пред нас. Като вълните, които поглъщаха името ти, изписано в пясъка. Като онова лято. Като небето над Варна, лазурно денем и мастилено нощем. Като безсънието под очите ни.
вторник, 25 октомври 2011 г.
Синьо
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеЩе се повторя, но И като цвета на душата ми! ^^
ОтговорИзтриванечудя се
ОтговорИзтриванедали и синьото като безбрежност ти отива
дали потъваш в него като в мрачен океан
дали обгръща те
или пък бавно те превзема
и леко
нежно
в теб плете поема.
Baby, съчетана си от прекрасни цветове. :)
ОтговорИзтриванеАди, все по-често си мисля, че трябва да бъдеш четена на хартия. А тези стихчета, които ми пишеш под публикациите, си ги преписвам в тефтера с важните неща, да знаеш! Прегръщам те! :)
Аз от дълго-дълго време си пазя една капачка, на която пише "Прекалено много ли искам? Само теб"
ОтговорИзтриванеPetya, имам много такива капачки. Всичките съм направила на магнитчета за хладилник :)
ОтговорИзтриванеМоите са скрити в кутия. Чакат по-романтично време.
ОтговорИзтриванеЩе го дочакат, сигурна съм! :)
ОтговорИзтриванеHeh, merci beaucoup! ;-)
ОтговорИзтриванеЧакам си вече и червеното! :-*