Днес е маскирано като вчера. Боси стъпки прекосяват утрото. Тишина, от която ти пищят ушите. Сънено огледало. Самотна чаша с кафе. Новини някакви. Часовници с галопиращи стрелки. И хора, хора... Сред тях самотата приема почти физическа форма. Мисъл за бягство. Липса на посока. Очертания на вечер. Без свещи и вино. Новини някакви. Отегчено огледало. Тишина, от която ти пищят ушите. Боси стъпки прекосяват нощта. Утре е маскирано като днес.
сряда, 1 декември 2010 г.
И пак...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар