Поредните дванадесет глави от книгата „Моят живот” са прочетени. Фабулата – човешкият устрем, търсенето, надеждата... Като цяло сюжетната линия проследява любовта. Нашата... Всички изменения, възходи, падения и катастрофи, които успя да ни причини.
Глава 01.2010 беше глава на отрицанието. Отказ да приема, че цялото е нарушено. Отказ да ме боли, защото вярвах. Отказ да се предам на истината. Сълзите обаче, не търпяха отказ.
Глава 02.2010. За тази любов впрегнах всичките си жизнени сили. Да я възродя, да я запазя, да я имам завинаги. Любовта ми към теб е най-голямата борба в живота ми – държала съм я новородена в ръцете си, доказвала съм я, отстоявала съм я, вдъхвала съм й кураж, прощавала съм й, прегръщала съм я, целувала съм я, отгледала съм я. За нея мога да преместя планини, да се бия с великани, да изпия океани. Само заради две очи.
В Глава 03.2010 открих неизследвана територия в моята същност. Там зад Егото, пред мен се откри нов свят. На гара Прошка, на самотна пейка седнала бях аз, толкова същата и толкова различна. В гърдите си усетих старата любов, но превърнала се беше в безусловна.
Глава 04.2010 мина под знака на възраждането. Пак бяхме ние, като в стар италиански филм. Арена на безумната любов - усмихната, разплакана, нежна и болезнена, но истинска, човешка и наша.
В Глава 05.2010 преглъщахме сълзи с целувките. Недовършени дела, хвърляха черните си сенки върху щастието крехко. Болката криех зад усмивка. Затваряхме очите си за всички възли, които времето направи по нишката на връзката ни. Заради любовта, казвах си, тази любов търпи всичко...
В Глава 06.2010 сякаш някой отвори кутията на Пандора и всички злини изпълзяха навън и вплетоха лепкавите си ръце около душата ми. И пак отказ да приема, че вече няма нас. Отказ да повярвам в предателството. Празнина. Много цигари. Болката и сълзите не търпяха отказ. Надежда.
Глава 07.2010. Отказ да съществувам. Цялото е пръснато на атоми. Огромна, черна, всепоглъщаща празнина. Самота, която ме раздробява. Раждането на един блог – мястото, където болката се отприщи в думи.
Глава 08.2010. Глава на промени. 7 кг. долу. Преместване. Нова квартира. Липсваш. Море. Липсваш. Пак виждам онзи свят от глава 03.2010. Прошката, искам да я дам, мога да я дам, давам я. Ти дори не разбираш. Липсваш. А сърцето ми е населено с теб и с една упорита любов. Промяната в нас е неизбежна, но ще ни е нужна по пътя нататък.
Глава 09.2010. Не мога да си те причинявам повече. Убиваш ме. Уповавам се във времето, неумолимото и безпогрешното. На глас повтарям – ще ми мине, вътрешно крещя – ще те запазя в себе си! Липсваш.
Глава 10.2010. Любовта е наранена и уморена, но жива. Тя е любов, която няма Его, прощава и може да чака. Израснала е до ниво на себеотрицание. Липсваш. На мен на моменти ми се губи вярата, но споменът за тези очи...
Глава 11.2010. Липсваш, липсваш, липсваш... Чакам, чакам, чакам... Ще бъда там, за да те посрещна, когато финишираш.
Глава 12.2010. Празничната глава. Празниците ме отчайват, сигурно както и всички самотни хора. Но този път украсих елха. Поредната Коледа без чудеса. Още вярвам, иначе нямаше да съм тук. Новогодишната нощ. Ще липсваш. Но не и в сърцето ми...
сряда, 29 декември 2010 г.
12
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
ПОПизъм
ОтговорИзтриванеhttp://www.book.store.bg/p40640/popizym-andi-uorhol-pat-haket.html
Животът, макар отрязан на парчета, някое от които сме определили за "мое", не е съставен от хронологични изливки, защото така се превръща единствено в склад.
ОтговорИзтриванеАко е Живот, или поне - за да е Живот - неговата неизменност се излива в непрекъснатото настояще, на което ние пречим да се изяви чрез идентификациите си с някакви конкретности.
Нима не желае всеки да притежава всички възможности. Ами те са си тук, но човекът се затваря за тях чрез своите представи за себе си. Когато се изчисти от всички тях и се превърне в отвореност, тогава всички възможности ще бъдат част от него, а той самият ще бъде осъществяване на това, което е Живот.
Психологическото време е една от най-големите илюзии. Минало и бъдеще не съществуват. Докато човекът е холдинг на всички свои стари придобивки и проектирани в бъдещето намерения, той просто не е човек. И животът не е Живот.
Нека греша. Нека не виждам.
Венци, ценя мнението ти, аргументирано е. Но защо не допуснеш, че погледът в миналото не е липса на живот (тук и сега, аз също уважавам този момент), а когнитивна автотерапия. Когато човек го напише и го прочете (сигурно не веднъж, а докато го приеме като факт), тогава може да усети пълнотата на днешния миг - "аз съм преживял всички тези загуби и печалби". Това е израстване в себепознанието.
ОтговорИзтриванеВеси, поздравления за чудесно поднесената равносметка, дано ти е била от полза. Успех през новата година!
Венци, нямам претенции, че разбирам от психология и психоанализа. Аз се опитвам да се самоопозная и самооценя, чрез това, което ми се случва и начина, по който реагирам, по това, което чувствам и мисля. Аз съм деен участник в живота си - не го оставям просто да минава покрай мен. Да можеш да говориш за радостите, болките, разочарованията, тревогите, мечтите и надеждите помага да намериш и приемеш себе си. Благодаря, Светле! По-добра, успешна, мирна и щастлива година!
ОтговорИзтриванеАз, като всеки човек, съм пълен с всякакви претенции, които не ми позволяват да имам чисто възприятие. :)
ОтговорИзтриванеНуждата от себепознание е уважителна.
Имаме разминавания само по отношение на посоките, в които би могло да се осъществява.
Напред, назад, нагоре и т.н. са посоки, които излизат от центъра на отправната ни система и могат да докоснат само перифиерията на нейните идентификации. А посоката навътре е освободена от тези товари, защото не търси взаимоотраженията на субект и среда, а самата същност.
В дзен-будизма най-значителна е простичката думичка - "Пусни!".
Светле, виж колко абсурдно се получава. Нека ретроспекцията е когнитивна автотерапия. Кое е наложило нуждата от нея - миналото. И отношението към нещата, което също е оформено в миналото.
Веси, аз виждам нещо, правя асоциация, отговарям. Няма и грам заяждане в този ми акт и дори го правя, защото известното приемане на част от тази позиция, която за мен не е ментална концепция, а просто поглед, би смекчило и олекотило онова напрежение, което е довело до тези ти споделяния. Би успокоило... Затова съм си го позволил. А не като критика към твоите възгледи. Просто явно не ме бива много в успокоението. :)
Но не се поставям над твоите тежести, а напротив, съпричастен съм. А и моите едва ли са много по-различни.
И кое му е абсурдното, Венци?
ОтговорИзтриване(Веси, прости ми, че продължавам дебата с Венци, но той ми е интересен събеседник, а твоят пост е толкова смислен, че ни предизвика)
Ретроспекцията е писана, не цяла година (като дневник), а на един дъх. Тоест, отношението към миналото съдържание е само и единствено в сегашно време. Ти можеш ли точно да формулираш дадено отношение от миналото ти, облечено в чувство (дори няколко месеца по-назад, да не говорим, че и часовете са безкомпромисна променлива величина за изкривяване на моментното чувство)? С две думи - в чувствата времето не съществува. Те, както и усещанията, са променливи и валидни само за мига. Низ от еднакви мигове (разбирай сходни чувства) правят отношението към даденото съдържание на факта. Фактите могат да се издърпат от миналото, но не и самото усещане. Само споменът за него. (стана малко объркано, но дано да бъда правилно разбрана)
Чувствата са обусловени именно от времето. Ако нямаше време, нямаше да има придобивки и загуби,които са сравнения на хронологични отрязъци. Щеше да съществува единствено актуалността и щяхме да познаваме напълно нейните възможности, които сега не можем да възприемаме, поради разхвърляността ни по намерения и спомени. А разочарованието пък идва от разминаване с очакванията, които са проекции в бъдещето, изградена на базата на миналото. Цялостната ни личност все пак си е само минало. Това, което мислим и чувстваме, е резултата от нашия опит, който е единствено минало - нищо друго. Затова и възприятията ни са минало.
ОтговорИзтриване...освен ако не се освободим от себе си...
за да открием истинското Себе.
˜”*°•.˜”*°•.....•°*”˜.•°*”˜
ОтговорИзтриване(¯`•.•´¯) (¯`•.•´¯)
`•.¸(¯`•.•´¯)¸.•´
`•.¸.•´
Вес , ... и те заживели щастливо !
ОтговорИзтриванеБях видял това на една снимка с двама щастливци !
ОтговорИзтриванеСигурно ще я покажат някой ден на децата си !