понеделник, 25 октомври 2010 г.

За една черна котка и знаците


Какво трябва да означава когато сънуваш един и същи сън през определен интервал от време? Или това, че виждаш хора, които някога си срещнал на място близо до Бога и си запомнил, защото са ти направили впечатление? А черната котка, която всяка сутрин стои по средата на улицата, виждайки ме врътва опашка и тръгва винаги наляво?
Сънят бих го обвързала с подсъзнанието и страховете ми. Срещата с хората, които не съм предполагала, че ще видя в моя град, си обяснявам с това, че светът е малък. А котката най-вероятно живее на тази улица, по която аз минавам всеки ден на път за работа. Все пак ми се иска да има нещо по-мистично в тези случки. Ей така, от суеверие или просто, защото желая съдбата да ме е избрала, решавайки да ме насочи към нещо, което ще изиграе важна роля в живота ми.
Има ли знаци на съдбата? Насочват ли ни към пътя на личната ни легенда или в желанието да ни се случи нещо различно и специално, всъщност отдаваме прекалено голямо значение на дребни неща, взимайки ги за знаци от някаква висша сила?!
Възрастна жена и монах. Два манастира. И загубата на вяра у мен напоследък. Къде ме водиш, там където не съм стъпвала отдавна? Да, ще вдигна очи, обещавам! Обещавам, някой ден ще дойда, ще се помоля и ще ти запаля свещ. Все още не съм готова за това.
В съня си вървя по отъпкана пътека и изведнъж пропадам, просто изчезвам в нищото. Дошло ли е времето да се отклоня от познатото, да откривам нови пътища, да се изправям пред нови предизвикателства? Затънала в тресавището на миналото, не ще изплувам в бъдещето. Още колко пъти трябва да се губя, за да се намеря най-накрая? Да бъда цяла. Да бъда Аз.
Обаче котката определено ме озадачава. Защо все наляво? Офисът ми е в тази посока. Там започна всичко, там го срещнах. Не! Не може това да е знак, че... Определено ще ти донеса мляко. Но да знаеш, котко - не харесвам котки, никак, изобщо...

2 коментара:

  1. Веси, Веси, как си днес?
    Пи ли снощи чай горещ?
    Ако те е хванал грип,
    той е много упорит.
    (това беше лирично отклонение :))
    ...

    Ти знаеш, че в живота сложен
    на всекиго е хвърлен зара,
    дори да искаме не можем
    да променим съдбата с химикалка.

    ОтговорИзтриване
  2. Това, което задържаме в себе си, винаги намира начин да излезе под някаква форма. Дали като сън (там са не само страховете, но и желанията), или като знак (който тълкуваме според субекта, пак свързан със страхове и желания).
    Едно е важно - не се автосугестирай, ако тези знаци те плашат, просто ги подмини и продължавай да вървиш по своята пътека (без значение отъпкана или нова).
    Аз рядко сънувам, но ако запомня съня си, той винаги е знаков (или почти винаги). Имала съм повтарящи сънища, с години, но веднага щом го разказах и описах с подробности (в едно психологично упражнение в университета), той повече не се появи. Дори го нарисувах, правех всичко, за да извадя от него всички детайли. А това, оказа се, бил животът ми (по-късно нещата са такива, но има още неща, които не са се случили).
    За това блогването е писменна терапия. Не знам дали вреди, но помага в емоционален план. И доста се различава от скрития хартиен личен дневник. В блога човек се разголва пред света и е наясно с това - т.е. готов е да промени нещата, а не се самосъжалява.

    ОтговорИзтриване