...

В сън, като лято цветен.
Сред спомени и макове диви.
Помниш ли - бяха ни страст?
Бяха.
Бяхме.
Долита ехо от забравени ноти.
Силуети в далечното.
Стопяват се.
Времето препуска бясно на своя пегас и сипе забрава над нас.
Облаци мрачни отсенки в очите ни хвърлят.
Любовното лято прекършено плаче зад ъгъла,
заглушено от протяжната песен на зимно мълчание.