3767040

Уморена съм да броя дните, да ги превръщам в часове и минути. Нали уж всичко свършвало с предателството и раздялата? Тогава? Какво още ме задържа в тази история? Видях как всички наши стъпки напред, бяха заличени от тези, които ти направи назад. Мислех, че ще успея да проправя пътека сама, заради двама ни. Не успявам, изтощително е. Любовта започва да тежи, когато за нея трябва да се грижиш сам. Уморена е от мълчание, от очакване, от отброяване на дни, месеци, сезони. Разболява се, залинява, а няма как да й помогнеш. Можеш само да я прегръщаш силно и да се молиш да оцелее. А като се замисля, трябва й само мъничък стимул - крачка напред, знак, жест… Защото любовта не умира от умора, всъщност безразличието е нейният палач. То ще затвори последната врата и тогава всичко ще свърши.
Затова още съм тук, затова все още имам роля в тази история – защото времето, предателството и раздялата не ме направиха безразлична. Защото обичам, вярвам, прегърнала съм я силно и се моля.