Тя си тръгна и захвърли маските ти. Остави ти отговори, на които ти не си задал въпроси. Страхът от познатото идва, а ти не можеш да помръднеш нито една своя мисъл. Илюзиите, от които си създаде реалност, си отидоха с нея. По стените ти висят цигулки, обесени на тъжните им струни, които вече нямат глас.
Тя си тръгна и ти остави съвест... за компания в дългите нощи. И време ти даде, затворено в пясъчния часовник на самотата.
Тя си тръгна и ти подари незабрава. И спомен за усмивка от щастие. И очи - вечно търсещи... нея.
Тя си тръгна, не поиска нищо за себе си. Събра сърцето си и... сега има ново хоби - подрежда пъзели.
събота, 28 август 2010 г.
Walk Away
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Точно така направи, Тя! Сега реди нов пъзел (старите са й до болка омръзнали). :)
ОтговорИзтриванеТя реши, че трябва да сложи край на самоунищожението си. Сега се възстановява бавно и изхвърли старите пъзели с познатия сюжет.
ОтговорИзтриване...и с липсващите парчета. Много сме, Веси!
ОтговорИзтриванеМного сме, да :)
ОтговорИзтриване