Not another poem

Ей, ти! Да, точно ти!
Ти, който не беше очакван. Дойде от нищото и бързо си огради територия в сърцето ми с дебели и високи зидове. Построи дом в душата ми и го нарече свой. Ти насели пустинята ми Ежедневие с моменти истински до болка. Намери извор, който мислех, че е пресъхнал отдавна. Оцвети ме с палитрата на дъгата и ми вдъхна живот. Ти, който обсеби мислите ми. Ослепи очите ми за всички други и изгради свят за двама. Ти, който щеше да останеш тук завинаги.
Ей, ти! Да, точно ти!
Ти, който си тръгна така, както дойде - неочаквано и бързо. Напусна домът с висока ограда, но той си остава завинаги твой. Наематели няма да търся. Ти, след който всяка стъпка е несигурна, тромава и трудна. Ти, който ме разпиля на милиони прашинки и ме остави на вятъра. Ти, който ме погубваш с мълчание и още господстваш над всичко мое. Ти, който затрупваш пътеки и буташ мостове с апатия. Ти, който си навсякъде, без да присъстваш. Ти, който твърдиш, че обичаш, а можеш да дишаш без любовта.
Ей, ти! Да, точно ти! Разпозна ли себе си?