четвъртък, 30 юни 2011 г.


Обичам да простирам мислите си по бельо. Бяло, за контраст. Закачам ги по опънатите въжета на нервите. За омекотител използвам бяло вино с аромат на закъсняло лято и Muratti silver. А дъждът е като любовник, излива се със страст в мен. После любезно ми предлага да плачем заедно, за по-голяма дискретност. Самотата се отразява в локвите.

сряда, 29 юни 2011 г.

ТОП 10 дразнители

Блага е виновна да се издам!

1. Индивиди с фригидна/импотентна или оперативно отстранена емоционалност
2. Духовните инвалиди. Такива, които най-долното стъпало на пирамидата на Маслоу напълно ги задоволява
3. Неграмотните „грамотни” млади хора - важното е да си куул, нищо че не можеш да пишеш и говориш правилно на майчиния си език. Също и тези, които обичат да си служат със заучени фрази и сложни думи, на които дълбоко се съмнявам, че разбират смисъла
4. Дървените философи и тяхната неуморна глупост
5. Лицемерите, нагаждачите и мазните им маски
6. Педантичността, граничеща с маниакалност. Мисля, че на такива хора не им остава време да бъдат щастливи
7. Робската психика на народа ни. Пред телевизора или в компания организираме цели въстания, а навън по овчи забляваме под нечия свирка и се сливаме със стадото. Псуваме жалката действителност в държавата и си търсим виновни.
8. Склонността да се говори МНОГО, а да се върши МНОГО малко
9. Популизмът, най-вече когато се извлича на гърба на някое нещастно сираче, инвалид или нечия трагедия.
10. Липсата на женска солидарност /като оси сме значи!/

понеделник, 27 юни 2011 г.

Ignore all. Как?


Завиждам на хората, които без излишна драма умеят да игнорират от паметта си дати, събития, спомени... цели връзки. Притежават избирателна пропускливост на паметта, така да се каже. Пресяват, сортират. Изхвърлят неудобните истини в Recycle Bin-а и уверено натискат бутона Изпразни. Почистват и си отварят ново емоционално пространство. По-свободни са може би...
А на мен ми е все по-трудно да плача за него. Май през цялото време, егоистично съм оплаквала себе си. Продължавам да помня и мисля без сълзи, на сухо. По-кофти е, дере ми сетивата и ми засяда по чувствата. Докато плачех, мисълта ми течеше гладко, като по вода.
Да, сега сигурно щях да имам татуировка с наивния надпис „omnia vincit amor”, но някой я победи година преди днес.
За жалост имам мазохистична и изключително услужлива памет, особено що се касае до въпроси от емоционален характер. Дълго време я уговарях да разчистим, убеждавайки я в предимствата на по-широките пространства. Накрая с изненада установих, че са ми свили кошовете за разделно сметосъбиране. Някой да знае къде се намира магазинът за вълшебни гумички?

сряда, 22 юни 2011 г.

*


Исках да му кажа, че днес съм облечена в секси, полупрозрачен гащеризон, който е толкова лесен за сваляне. Вместо това, щом чух гласът му, наговорих някакви глупости, свързани с общата ни работа. Колко банално! А беше време, когато... Си отправяхме неприлични предложения с лекотата, с която си купуваме цигари. Имахме шумни скандали, които завършваха с още по-шумен секс. Когато Рутината се опита да се намести в откачения ни живот и измачканите ни чаршафи, беше позорно изгонена. Дълго скимтеше пред вратата ни като бездомен пес. Нито веднъж не я нахранихме от съжаление. Бързахме да си принадлежим, да се имаме, да надбягваме живота.
Дълга любов беш(Е), а сякаш взета на един дъх.
Днес ни е страх да изричаме на глас желанията си, защото се научихме да внимаваме какво си пожелаваме. Колко скучно!

вторник, 21 юни 2011 г.

Извод 4


Производителите на носни кърпички за еднократна употреба, в 90% издържат бизнеса си, благодарение на женските очи.
Препоръка: сменете името от носни на очни кърпички и съобразете мекотата им с мястото, което обслужват!

събота, 18 юни 2011 г.

Mission Love


Оказа се упорита, проклета и трудна за убиване. Не си отиде с всички "сбогом", които сме й казвали. Никой Край! не й се стори последен. Не изтече с реките, извиращи от очите. Нито я обезоръжиха чужди усмивки и примамливи обещания. И продължава да се противопоставя на всеки падащ лист от календара на забравата. Често я виждам да чака на мястото ни за сдобряване или да пуши нервно на онази уличка под тепето, нали се сещаш? Има я на всяка капачка от натурален сок, тези с късметите, които превръщахме в магнитчета за хладилник. Цъфти във всеки мак, трептящ в очакване да бъде уловен от фотоапарата ни. Чувам я как въздиша в чаршафите ни. Понякога ми разказва откъси от нашата история и не ме оставя да спя. Въпреки, че се роди под знака на Козирог, все си мисля, че повече би й подхождало да е Овен. Голям инат излезе!

понеделник, 13 юни 2011 г.

Инструкции


В играта Има-ме-Няма-ме, последиците от емоционално обвързване са записани най-долу с мноооооого ситен шрифт. По мое мнение, то задължително трябва да отпадне като част от условието, обаче това ти просветва чак когато си изиграл играта докрай. Четете! В противен случай, продължителността на играта ще зависи от това, докъде се разпростира глупостта на единия от участниците (челия-недочелия) и съответния ресурс нервни клетки, с които майката Природа го е надарила. Играчите са двама - единият е стратег, а другият романтик (сещайте се кой печели обикновено!). Бъдещият победител има цял арсенал от манипулативни трикове - бледа луна, куп звезди, приказки за принцове и принцеси и най-прекрасната усмивка... Бъдещият губещ има едно обичащо сърце и нищо повече. Има-ме-Няма-ме е игра на неспазени обещания, неопровергано време и надежди, изстреляни нахалост. На очаквания, неосъществени мечти, неполучени писма и телефонни обаждания.
Няма да лъжа! Изключително увлекателна и обсебваща мислите. Някои я наричат Сляпа-любов. Добрата новина е, че в края, изгубилия все пак проглежда. Макар и с подпухнали от влагата очи. Това, което му остава е да се бори с уязвимостта си на глухарче и да изпълнява всички “ще“-та, които си е обещал.
Играйте, ако ви стиска и консумирайте умерено!

събота, 11 юни 2011 г.


Пандора най-вероятно е била блондинка, обаче трябва да сме кръгли идиоти, за да обвиняваме женското й любопитство за всички беди. Ние сме съдържанието на кутията й. Ставаме все повече, а все по-малко сме човеци!

петък, 3 юни 2011 г.

Негова-ничия


Той ме пита дали съм неговата Веселина. Преглъщам трудно една истина, докато му отговарям положително. Че в свободата си съм несвободна. Че съм ничия. И не защото съм сама. А защото му принадлежа, а очите му още са слепи. И затова, че ги няма ръцете му, които разширяваха границите на щастието ми. Аз съм негова-ничия. Тази, която избра да прегръща в съня си. Знае го. Преглъща трудно истината и сменя темата. Защото всяка нощ очите му заспиват другаде...