Той ме пита дали съм неговата Веселина. Преглъщам трудно една истина, докато му отговарям положително. Че в свободата си съм несвободна. Че съм ничия. И не защото съм сама. А защото му принадлежа, а очите му още са слепи. И затова, че ги няма ръцете му, които разширяваха границите на щастието ми. Аз съм негова-ничия. Тази, която избра да прегръща в съня си. Знае го. Преглъща трудно истината и сменя темата. Защото всяка нощ очите му заспиват другаде...
петък, 3 юни 2011 г.
Негова-ничия
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
В началото се радвах, а после започнах да се питам... Какво като съм Негова? Не получих медал за това. Каква позната история...
ОтговорИзтриванеСърцето понякога остава на мястото, където двама души са разделили общия си път. И не може да продължи, и чака да се завърнат. Край него минават други хора, но те не могат да го докоснат. Защото още е негово-ничие...
ОтговорИзтриванеТака е, и до сега е така. :]
ОтговорИзтриванеМного дълбоко!
ОтговорИзтриванеХареса ми, Веси.
:)
От дълбоко излезе, Ел! Благодаря :)
ОтговорИзтриване