четвъртък, 29 декември 2011 г.

Под чертата

_________________
малко бягства
много завръщане
няколко отрицания
повече вричания
мокри възглавници
някакви липси
бавни мечти
седмица Рим
моменти в пиксели
книжни спасения
драми
приказки
изводи
всякакви усмивки
и
едно обичане.

вторник, 27 декември 2011 г.


Съвестта пише нощни сценарии. Разходка устройва, по острото на постъпките. В апокалиптичните му сънища участвам. Руса, разплакана и веченетърсеща него. Мога да му подаря капан за сънища, но не знам дали улавя съвест.
На импровизираната ни среща, пристигам с много усмивка, никакво русо и тъмни очила. Зад тях очите ми - влажни, ощетърсещи него.
По дяволите, ще бъда запомнена като момичето, което... през зимата носеше слънчеви очила!

петък, 23 декември 2011 г.

Препоръчано


Донеси ми живот на любима.

P.S. Вярвам!

четвъртък, 22 декември 2011 г.


Връхчетата на пръстите ми топят айсберги. Глобално затопляне на душата обещават. Пурпурните реки са предначертани. Пълнокръвнолюбовни могат да потечат само към едно сърце.

вторник, 20 декември 2011 г.


Аз ли й се случвам на празнотата, тя ли на мен?
от прозореца влиза зима.

понеделник, 19 декември 2011 г.


В леглото ми няма сатен, мъж и сън. В близост - тефтер и химикал. Да си записвам среднощните монолози. Някой подмени нощите за любов с нощи за размисъл.
Това кражба или самота се нарича?

събота, 17 декември 2011 г.

не-


Разсейват ме устните му. Нецелувани, натежали от неизказаност. Уморени от недостатъчност и от неистини. В ъгълчетата им неприкрит страх от неслучване и цигара неизгоряла от скука. И един неизмислен план за завръщане.
Несбъднатостите не ни убиват, нали?

сряда, 14 декември 2011 г.

предозирам.

а всичкоелюбов се защитава. винаги, навсякъде. иначе е само глупаво клише. знаеше го, нали?

понеделник, 12 декември 2011 г.


Нощем, наблюдавам празничните лампички по съседските прозорци. Липсват по моите. Мога да те обвинявам, че открадна Коледа и да наказвам себе си. Или още утре да си преоблека душата празнично. Защото обичам всичко в нея, дори в тъгата си да я отричам. И знам, че съм й липсвала и още вярва в мен. И искам да си пожелавам, да разопаковам подаръци нетърпеливо и да ми мирише на сушени плодове. Защото си дължа усмивки, мечти и споделености. И повече от себе си на себе си дължа.
Сняг ми липсва.

петък, 9 декември 2011 г.

Извод 16


През митницата на любовта, преминава само истинската. Останалите ги задържат, заради фалшиви документи.

четвъртък, 8 декември 2011 г.


На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп.
Курсове по оцеляване на сърца къде организират?

сряда, 7 декември 2011 г.


Разказва ми вицове. Зад смеха си несполучливо крием въпроси. Ще бъда ли там... иска да знае. Вместо думи, ударите на сърцето ми се чуват наоколо. Обръщам разговорът към времето, стачките и смяна на маслен филтър. А мълчаливо го питам къде зимува любовта, докато си чака слънцето. Твърде добре ми познава очите. Обгръща дланта ми с неговата, за да ми отговори.
Аплодисменти за жалката ни актьорска игра.

вторник, 6 декември 2011 г.


В крайна сметка, аз съм едно съвсем обикновено момиче. Работя от 8 до 5. Съставям списъци за пазаруване и мечти. Имам няколко добри приятели. Пуша, пия рядко. Чистя, готвя и обичам да правя секс. Мога да ревнувам. Или пък не. Да крещя и после да се смея. Плача на драми и сватби. Животът си превръщам в драма понякога. Търся си приказката. Захласвам се по залези, звезди и луни. Вярвам в старомодната любов, онази до края. Пиша любовни писма и умея да рисувам идеални сърца по запотени стъкла.
Защо, по дяволите, точно мен избра?

неделя, 4 декември 2011 г.


Пластмасовата ми елха е гола. Застинала в очакване да бъде коледна, вече втори ден. Мразя силиконовите ѝ бодлички и фалшивото зелено. Ще имам жива, когато...
Истинските елхи ги носи на рамо любимият мъж, изтупвайки се от снега на прага. Внася със себе си завършеност. И макар да е декември, на душата да ѝ бъде топло.
Обичта ми към Коледа спи. Въпреки мирисът на печени ябълки и ванилов сос в кухнята ми.

петък, 2 декември 2011 г.


На тази любов не й върви с края. Оказва се безкраен. Не се свършва с изнасянето на последния кашон с лични вещи, с малките войни, кратките примирия, дългите мълчания, с този блог. Трудно дишаме поотделно. Полузаедно също. Тръгваме си уж, ама сърцата ни се вкопчили. И дърпат, дърпат...
Докога? не питам вече.