Обичам да простирам мислите си по бельо. Бяло, за контраст. Закачам ги по опънатите въжета на нервите. За омекотител използвам бяло вино с аромат на закъсняло лято и Muratti silver. А дъждът е като любовник, излива се със страст в мен. После любезно ми предлага да плачем заедно, за по-голяма дискретност. Самотата се отразява в локвите.
четвъртък, 30 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ааа, не може така да ми крадеш любовника! Мой си е пЪ'! :-Рр /За справка - виж статията ми за него/ ;-)
ОтговорИзтриванеЩе има женски бой, с дърпане на коси, сутиени и всичко както си му е редът! :)
ОтговорИзтриванеЩе я погледна, Baby.
Хаха, моля те, Весиии, аз, а мисля, че и ти, сме над тези неща! B-)
ОтговорИзтриване