понеделник, 30 януари 2012 г.


от другата страна на любовта има
разстояния.
незаедност.
коловози.
недокоснати ръце.
забравени очи.
замръзнали цветя по стъклата.
маса за един.
от другата страна на любовта е минус четиринадесет.

...
стой от нашата страна, по дяволите!

четвъртък, 26 януари 2012 г.


на пауза сме застинали, в опит да преживеем зимата. обвити в тишина и (не)присъствие. резките движения са забранени, повличат душевните лавини. и после каквотоеостанало няма да ни върши работа. затова обичай! мълчаливо. да преживеем зимата.

сряда, 25 януари 2012 г.

В сряда, един скенер ми разплаква следобеда от радост, а от другата страна, най-доброто същество на света си отдъхва в телефонната слушалка. Полицаи ме спират, без колан и разревана. Обяснявам на объркания сержант, че едномесечно безпокойство не спира да ми извира от очите. Не, не, не съм разстроена. От облекчение е просто. Виновна съм и да, слагам си колана, няма да се повтори обещавам.
А после в дълъг разговор без цигара, се преборвам за едно училище.

вторник, 24 януари 2012 г.

love is enough?


Понякога, само понякога, твоето обичамте не е достатъчно на вярата ми. Да диша.
Днес е понякога.

понеделник, 23 януари 2012 г.


Ако не дочакаме случване, или то не дочака нас? Ще можем ли да наречем това неслучване загуба на време, без да звучим егоистично? И ако някога се окаже никога? Ще значи ли, че съм момичето на обречените каузи или просто моето някога ме очаква някъде другаде?

да останеш три дни насаме с главоболието си е лошо, лошо нещо!

петък, 20 януари 2012 г.

Един петък по пижама


Носи ми шоколад и прегръдки. Трябва да внимаваме с какво се храним. Надеждите може да бъдат токсични. Едно чакай ме стига понякога. Главата ми в скута му лежи, гилотинирана от всякакви мисли. В ръцете му ставам любов. Цялата. И мириша на обичане. От прозореца извиквам обичам те!

четвъртък, 19 януари 2012 г.


Даниела има мозъчно сътресение, а аз сърдечно. Тя от невнимание, аз от непослушание. Следвам си вътрешното горене, не вътрешния глас, уви. При сътресения, почивка препоръчват. Това важи ли при любовта? И ако спре да си отдъхне, няма ли да остане бездиханна после?
Около него туптя на пресекулки и нямам време за дишане. Как да обясня това на лекар?

вторник, 17 януари 2012 г.

Fragile


през януари съм порцеланово крехка. и въздишка може да ме счупи. или непрегръщане и едни необути чехли в антрето. притисната към него, съм защитена само.

събота, 14 януари 2012 г.


Реката на тайните
прелива в ръцете му
не искам да пия
да потъвам или да знам
срещу течението плуват безумците
или тези, които обичат
любовта отмерва ли се с часовници
не се!
чете се с пръсти
със широко затворени очи.

в безвремие ми казва, че живеем.

понеделник, 9 януари 2012 г.


Цял живот мога да наблюдавам как си мие лицето, винаги по един и същи начин
как държи четката за зъби, цигарата и ръката ми
да гледам плуване, ранглисти и футбол
полугола да му поднасям аперитив и неприлични предложения с вечерята
да правя скандали и ненужни сцени на ревност
да се навдигам на пръсти за целувка после
да позная кога очите му воюват, крият тайни, обичат
да се сгушвам до сърцето му вечер и да слушам как звучи обичането.

събота, 7 януари 2012 г.


Любовта ни е съблечена до голо. Лежи сгушена в прегръдката на телата ни. Без празни думи, обещания. Чрез кожата и сърцебиенията ни говори. Тишината й крещи обичамтеобичамтеобичамте. И нищо друго няма значение.

четвъртък, 5 януари 2012 г.


Любовта трябва ли да чака? Умее ли да диша до после, до утре, до... завинаги?
някъде си. (не)познат си. чакаш. единствен да я разпознаеш.

вторник, 3 януари 2012 г.


6:15 сутринта. Официално се изчегъртвам от леглото. След близо две денонощия прекарани по пижама, изглеждам бутафорно. Подробностите предпочитам да спестя.
Час под душа в опити да отмия изминалата година и сплъстеното неспокойство в косата ми.
Аделина е писала в блога си, че сме направени от прегръдки. Добавям - при липсата им ставаме чупливи. Нищо сме без споделености, нищо!
Новогодишно няма да си обещавам.