Исках да му кажа, че днес съм облечена в секси, полупрозрачен гащеризон, който е толкова лесен за сваляне. Вместо това, щом чух гласът му, наговорих някакви глупости, свързани с общата ни работа. Колко банално! А беше време, когато... Си отправяхме неприлични предложения с лекотата, с която си купуваме цигари. Имахме шумни скандали, които завършваха с още по-шумен секс. Когато Рутината се опита да се намести в откачения ни живот и измачканите ни чаршафи, беше позорно изгонена. Дълго скимтеше пред вратата ни като бездомен пес. Нито веднъж не я нахранихме от съжаление. Бързахме да си принадлежим, да се имаме, да надбягваме живота.
Дълга любов беш(Е), а сякаш взета на един дъх.
Днес ни е страх да изричаме на глас желанията си, защото се научихме да внимаваме какво си пожелаваме. Колко скучно!
сряда, 22 юни 2011 г.
*
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Колко скучно, нали...
ОтговорИзтриванеДа се опитваш упорито да залъгваш чувствата си с безразличие е някаква форма на кретенизъм!
ОтговорИзтриванеПо точно определение, не бях чувал :)
ОтговорИзтриванеДа, в крайна сметка, чувствата, когато са осъзнати, а не смесени, не могат да бъдат манипулирани. Глупаво да ги подтискаме и лъжем, търсейки превес над тях. Излъгани ще бъдем самите ние!
ОтговорИзтриване