Някой ден ще те разкажа.
Когато за мечти времето е отлетяло. Седнала край камината, около притихналите внуци.
Няма да бъдеш поучителна история. Мелодрама. Нито градска легенда за любовта.
Обещавам.
Ще бъдеш честен разказ. История на сърцето. Тиха сълза, изтърколила се в края.
Сега мога да те пиша.
Да драматизирам.
Иронизирам.
Мечтая.
Помниш ли онзи прозорец, за който ти разказах?
photo
:)....
ОтговорИзтриване