Август бърза да си отиде. Затварям пясъкът, мидите и всичките му приключения в буркани, за зимата. Имам толкова много август и толкова малко теб.
Остава топло, казват. Но слънцето си отива от кожата ми. И ти ли усещаш да се промъква хлад? Лунната река е за двама, светът за всички останали.
неделя, 28 август 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
можеш и сама да и се насладиш, сигурна съм :) Иначе да... всяко красиво нещо е още по-красиво когато е споделено. Обожавам да те чета ей!
ОтговорИзтриванеПрава си, Валентина. Но както обичам да казвам - да се радваш сам е тъжно!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за подкрепата!
"В градините на любовта е вече пусто -
ОтговорИзтриванеизядена е ябълката,няма я дори змията!
остана само вкус тръпчив на устните,
а кожата усеща - иде дъжд и вятър...
Защо стърчим враждебни ,наранени,
заключили уста,сред паяжини есенни?
Ела при мене -
да се докоснем опрощаващо,невесело,
да се погледнем най-подир в очите
и да ти кажа тихо:"Бе прекрасно !"
Да кажеш:"Бе прекрасно и мъчително...."
Ела да съберем исъхналата шума
и клонките,които няма да покарат листи,
и мъртвите треви,и мъртвите ни думи -
и нека дойде огънят да ни пречисти!
Последно топлинка!И дълъг нежен спомен
над пепелта от болка и обиди...
В градините на любовта се стеле дим бездомен,
като душа,която не иска да си иде!"
Станка Пенчева
Твоят пост ми напомни за това любимо стихотворение. Прегръдки!:)
Прекрасно е! И толкова истинска тъга навява...
ОтговорИзтриване