неделя, 28 август 2011 г.

August


Август бърза да си отиде. Затварям пясъкът, мидите и всичките му приключения в буркани, за зимата. Имам толкова много август и толкова малко теб.
Остава топло, казват. Но слънцето си отива от кожата ми. И ти ли усещаш да се промъква хлад? Лунната река е за двама, светът за всички останали.

4 коментара:

  1. можеш и сама да и се насладиш, сигурна съм :) Иначе да... всяко красиво нещо е още по-красиво когато е споделено. Обожавам да те чета ей!

    ОтговорИзтриване
  2. Права си, Валентина. Но както обичам да казвам - да се радваш сам е тъжно!
    Благодаря за подкрепата!

    ОтговорИзтриване
  3. "В градините на любовта е вече пусто -
    изядена е ябълката,няма я дори змията!
    остана само вкус тръпчив на устните,
    а кожата усеща - иде дъжд и вятър...
    Защо стърчим враждебни ,наранени,
    заключили уста,сред паяжини есенни?
    Ела при мене -
    да се докоснем опрощаващо,невесело,
    да се погледнем най-подир в очите
    и да ти кажа тихо:"Бе прекрасно !"
    Да кажеш:"Бе прекрасно и мъчително...."
    Ела да съберем исъхналата шума
    и клонките,които няма да покарат листи,
    и мъртвите треви,и мъртвите ни думи -
    и нека дойде огънят да ни пречисти!
    Последно топлинка!И дълъг нежен спомен
    над пепелта от болка и обиди...
    В градините на любовта се стеле дим бездомен,
    като душа,която не иска да си иде!"
    Станка Пенчева
    Твоят пост ми напомни за това любимо стихотворение. Прегръдки!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасно е! И толкова истинска тъга навява...

    ОтговорИзтриване