Четката му за зъби още стои до моята. Понякога пръскам в шепите си от пяната му за бръснене, за да ми замирише на него. Рамките са празни, но снимките са грижливо подредени в албума на сърцето ми, по хронология. Всяка нощ спя на възглавницата му, моята е по-удобна всъщност. И достъпът до апартамента ми е строго забранен за външни лица. Оградил е със себе си голям периметър около мен. Като полицейска лента, която всички мъже имат способността да виждат. Аз съм уликата и местопрестъплението, които само той може да разглежда, изследва и обхожда.
И ме пита дали има нов човек в живота ми!
понеделник, 8 август 2011 г.
Отговор
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Нещо, което не разбирам.
ОтговорИзтриванеМен продължава да ме пита дори след повече от осем месеца. Има ли?
И да има, не съм го забелязала!
ОтговорИзтриванеПри мен репликите са: "Ти не ме ли преживя вече?!", а ако реша да "го преживявам" - "Ходи си там, с новия...!". Вече ми е смешно дори... ;)
ОтговорИзтриванеЗнае, че не съм го преживяла. Пита, защото му е хубаво да го чува.
ОтговорИзтриванеИменно. :)
ОтговорИзтриванеКолко ми е актуално :)
ОтговорИзтриванеПовечето хора/мъже реагират по детски - ако има друг, изведнъж ги жегва нещо все еедно някой им е взел играчката. Пък тя е била така или иначе безгрижно забравена я пясъчника...
Точно, Наде! Страх да не бъдат изместени и гъдел по егото, че ги обичаме дълго след края.
ОтговорИзтриванеВсеки иска да е незабравим...:)
ОтговорИзтриване