понеделник, 8 август 2011 г.

Отговор


Четката му за зъби още стои до моята. Понякога пръскам в шепите си от пяната му за бръснене, за да ми замирише на него. Рамките са празни, но снимките са грижливо подредени в албума на сърцето ми, по хронология. Всяка нощ спя на възглавницата му, моята е по-удобна всъщност. И достъпът до апартамента ми е строго забранен за външни лица. Оградил е със себе си голям периметър около мен. Като полицейска лента, която всички мъже имат способността да виждат. Аз съм уликата и местопрестъплението, които само той може да разглежда, изследва и обхожда.

И ме пита дали има нов човек в живота ми!

8 коментара:

  1. Нещо, което не разбирам.
    Мен продължава да ме пита дори след повече от осем месеца. Има ли?

    ОтговорИзтриване
  2. И да има, не съм го забелязала!

    ОтговорИзтриване
  3. При мен репликите са: "Ти не ме ли преживя вече?!", а ако реша да "го преживявам" - "Ходи си там, с новия...!". Вече ми е смешно дори... ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Знае, че не съм го преживяла. Пита, защото му е хубаво да го чува.

    ОтговорИзтриване
  5. Колко ми е актуално :)
    Повечето хора/мъже реагират по детски - ако има друг, изведнъж ги жегва нещо все еедно някой им е взел играчката. Пък тя е била така или иначе безгрижно забравена я пясъчника...

    ОтговорИзтриване
  6. Точно, Наде! Страх да не бъдат изместени и гъдел по егото, че ги обичаме дълго след края.

    ОтговорИзтриване
  7. Всеки иска да е незабравим...:)

    ОтговорИзтриване