Гмурнах се във водите на блог[уму]ването с ясната мисъл, че не мога да плувам. Без пояс и други спасителни средства. Исках да самоубия една любов, сраснала се със сърцето ми, да измия от очите си разочарованието и болката, залепнала по мен. Или щях да се удавя, или да се освободя от излишните тежести, дърпащи ме надолу и да се науча да плувам с лекота. И така, нагазих в душевната си стихия и единствената ми мисъл бе – потъвам! Нямах въздух, хиляди солени капки лютяха в очите ми и ме давеха. Още ми се случва понякога да не мога да контролирам дишането си. Докато се спусках стремглаво надолу и забивах нос в самосъжалението си, осъзнах че това да обичам силно не ме прави по-различна от всички останали. Може би съм различна, защото го обичам ВЪПРЕКИ него. Разбира се, това не е задължително да бъде положителна черта. Всъщност, като се замисля, не е. По-скоро е форма на мазохизъм.
И както се давех в човешките си чувства, започнаха да се появяват зрители и спасители. Стоят в дясно на вашия екран. Някои се появяват, поглеждат и губят интерес при гледката, други с мълчаливо постоянство наблюдават опитите ми, а трети дейно се включват да ми помагат. Благодаря на всички! На нея специално – повярва в мен в самото начало и още продължава да ме дърпа на буксир.
Днес мога да плувам на къси дистанции. Солените капки все по-рядко лютят в очите ми. Старата травма от болката напомня за себе си от време на време. Не се превърнах в обвиняема по дело за убийство на любов. Даже, напротив – защитавам я и досега с патос пред душевния си съд. Но най-важно от всичко е, че не съм забравила как се мечтае!
събота, 2 юли 2011 г.
Една година и един блог по-късно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Колко бързо минава времето! Иначе мисля, че има нещо по-важно от мечтите- Да не забравяме, как се обича.
ОтговорИзтриванеДа, Влади! Това със сигурност не съм забравила как се прави. Обичта винаги ме е задвижвала - тази цял блог си има :). Но през тази една година, на моменти ми се прокрадваше мисълта, че мечтателите са безумци. Знам че не са!
ОтговорИзтриванеПриятелко, честит блого-рожден ден, още много по толкова. Тези (както аз често наричам "дневниците на показ") "кошчета за душевни отпадъци" са си вид психотерапия, съвсем безплатна, но ефективна.
ОтговорИзтриванеА, виж, и Гугъл вярва в теб ;)
Труден път извървях дотук, а и ще крача още дълго по него. Благодаря, че винаги си наблизо и че вярваш в мен! :)
ОтговорИзтриванеЧестито и от мен! Това е един от блоговете, в които наистина откривам себе си... Затова и го отварям с нетърпение. Вярвам, че и занапред ще бъде така, защото си личи, че всичко написано е истинско и искрено. :)
ОтговорИзтриванеЧакърова, благодаря! Права си, тук всичко е истинско. Преживяно е до последната буква.
ОтговорИзтриванеЧестито!
ОтговорИзтриванеЩе парафразирам нещо от днес за пожелание:Твоите мисли да са твои мисли, но и твоето щастие да е щастие!:)
ОтговорИзтриванеТова е изключително добро пожелание. Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеЧестит блого-рожден ден, ВeСеЛиНа!
ОтговорИзтриванеИскам догодина и по, по - догодина пак да ти честитя:) Харесва ми как пишеш, нищо че не можеш да плуваш!
Diandra, благодаря! Пожелавам си по-щастливи моменти, към които да плувам и които да споделям тук.
ОтговорИзтриванеЧестит и от мен (малко на спомагателни колелца, патерица и инвалидна количка, но...), с пожелания за още много години хубаво писане :)
ОтговорИзтриванеЧестито!Годините минават бързо, остават дните....
ОтговорИзтриванеЧестит рожден ден на блога и от мен! Пожелавам ти още много емоции, все по-дълбоки, плътни и насищащи, които да те карат не да потъваш, а да гребеш с пълна сила напред, а когато се измориш - просто да се носиш по повърхността, лека и свободна от старите призраци. Бъди щастлива, ние сме щастливци, че те четем :))
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че останахте след всичко, което сте прочели тук :)
ОтговорИзтриванеСледсесийно, но пък "както си трябва", ти пожелавам много положителни ефекти за теб от туй ти малко голямо рождениче (a.k.a. "блога")! ;-)
ОтговорИзтриванеПляс, пльок...ох, само да изляза от морето...
ОтговорИзтриванеЧестито, Веси!
Да не си посмяла да спираш да мечтаеш, че да не дойда с харпуна! ;)
:))))