петък, 3 юни 2011 г.

Негова-ничия


Той ме пита дали съм неговата Веселина. Преглъщам трудно една истина, докато му отговарям положително. Че в свободата си съм несвободна. Че съм ничия. И не защото съм сама. А защото му принадлежа, а очите му още са слепи. И затова, че ги няма ръцете му, които разширяваха границите на щастието ми. Аз съм негова-ничия. Тази, която избра да прегръща в съня си. Знае го. Преглъща трудно истината и сменя темата. Защото всяка нощ очите му заспиват другаде...

5 коментара:

  1. В началото се радвах, а после започнах да се питам... Какво като съм Негова? Не получих медал за това. Каква позната история...

    ОтговорИзтриване
  2. Сърцето понякога остава на мястото, където двама души са разделили общия си път. И не може да продължи, и чака да се завърнат. Край него минават други хора, но те не могат да го докоснат. Защото още е негово-ничие...

    ОтговорИзтриване
  3. Много дълбоко!
    Хареса ми, Веси.
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. От дълбоко излезе, Ел! Благодаря :)

    ОтговорИзтриване