Се влюбваш. Във всяка тясна уличка или капак на прозорец. Във всеки звук и мирис, във всяко паве под краката ти. Фотоапаратът е безсилен, а очите потъват, давейки се в история. Рим не може да бъде разказан, не трябва. Трябва да бъде почувстван, помирисан, вкусен. Да бъде видян нощем, защото не умее да заспива. Да се влееш в потока му и въпреки тежестта на умората, да искаш още от него. Да жадуваш да се връщаш там отново и отново, още преди да си го напуснал.
Когато си в Рим. Се влюбваш несподелено. Той е вечен, а ти просто прашинка към неговата непреходност.
Няма по-тъжна скулптура от Пиета.
неделя, 29 май 2011 г.
Когато си в Рим
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Значи ще отидеш пак... и пак!:)))
ОтговорИзтриванеРим, прелестен, необятен, завлядяващ Рим! Обичам го! Обичам и начина, по който е възпят в този блог <3
ОтговорИзтриванеТрябва да го видя отново. Този път с любим мъж!
ОтговорИзтриванеИ аз го заобичах. Човек не може да остане равнодушен към Рим!