неделя, 29 май 2011 г.

Когато си в Рим


Се влюбваш. Във всяка тясна уличка или капак на прозорец. Във всеки звук и мирис, във всяко паве под краката ти. Фотоапаратът е безсилен, а очите потъват, давейки се в история. Рим не може да бъде разказан, не трябва. Трябва да бъде почувстван, помирисан, вкусен. Да бъде видян нощем, защото не умее да заспива. Да се влееш в потока му и въпреки тежестта на умората, да искаш още от него. Да жадуваш да се връщаш там отново и отново, още преди да си го напуснал.
Когато си в Рим. Се влюбваш несподелено. Той е вечен, а ти просто прашинка към неговата непреходност.

Няма по-тъжна скулптура от Пиета.

3 коментара:

  1. Значи ще отидеш пак... и пак!:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Рим, прелестен, необятен, завлядяващ Рим! Обичам го! Обичам и начина, по който е възпят в този блог <3

    ОтговорИзтриване
  3. Трябва да го видя отново. Този път с любим мъж!

    И аз го заобичах. Човек не може да остане равнодушен към Рим!

    ОтговорИзтриване