**

Обръщам се към драгите сценаристи на холивудски филмчета с романтично-захаросан характер и сълзлив привкус. Опомнете се, бе хора! Откъде черпите идейките си за вашите разредени бози незнам, обаче не е лошо да се огледате малко. За мое съжаление, времето на романтиката и pure love отдавна е изместено от пози, маски, взаимоизгода и всякакъв комерс. Направо се учудвам как така още не сте изпаднали в творческа криза? Останали сме шепа романтички, може би тук-там някой романтик, които сме имали нещастието да се родим години по-късно. Едва ли можем да бъдем първообрази на вашите филмови герои, защото повечето от нас са неразбрани самотници, чакащи да ни срещне някой от изчезващия ни вид.
Питам ви аз, уважаеми, колко често днес се случва някой да тича из летището като обезумял, за да спре жената (която току-що е прозрял, че е жената на живота му) да замине, защото е приела нова работа на хиляди километри оттук. Колко мъже имат смелост да се явят в църквата насред сватбата на любимата жена и да изкрещят: „Не го прави, ти даваш смисъл на живота ми!”? Колко мъже организират разходка под звездите, само, за да те държат за ръка и да споделят щастието с теб, без да се оглеждат за някое скатано местенце на плажа, където да те натиснат? Не че има лошо, разбира се... Колко биха останали вярно до половинките си, ако им се случи злополука, сполети ги тежка болест и в миг се превърнат в тежест?
Винаги съм се борила докрай за всичко, в което вярвам, но до този момент до мен не е заставал някой себеподобен, за което вие естествено нямате вина. Но спрете да размътвате бедните ни главици с Happy end истории и да подклаждате изкуствено вярата ни в true love. Аз съм романтична до костния си мозък чак и вярвам, че чистата, истинска любов съществува, обаче филмите с таг Романтичен идват в повече на човек, който е самотен и още очаква.
Погледнете, драги, към Европа. За нейното кино, няма да говоря дълго, пък не съм и капацитет, а само ценител. Европейското кино е живият живот, такъв какъвто ни се случва, без оцветители и консерванти.