*

А в теб бушува буря. Разпилява мислите ти като листове, на които са записани спомените на живота ти. Опитваш се да залостиш вратата зад себе си, но вихрушката напира да влезе в душата ти. Промушва се през всеки процеп на съзнанието ти и ти докарва главоболие. От отворилата се празнина след мен, която се молиш времето да запълни, се просмуква студ. Не искаш да мислиш, но не можеш да напуснеш собствената си глава, както напусна мен. Нямаш сили да избягаш от това, което си сега. Оглеждаш се рядко, защото от огледалото те гледат очите на човек, който не познаваш. Отчаяно искаш да бъдеш свободен, за да бъдеш истинският Ти, но те е страх да го признаеш пред себе си дори. Страх те е от свободата, защото не знаеш какво прави човек с нея, когато е самотен. Гониш всеки трепет в сърцето, извиняваш му се с "Късно е!". Бягаш от разговорите със себе си, защото не можеш да отговориш на единствения въпрос, който си задаваш напоследък: "Какво чакаш, по дяволите?"