събота, 12 март 2011 г.

Levels


Чертая около мен и спомена за теб окръжности, в които се затваряме. Нещо като игра с нива, краят на която, трябва да достигна сама. Всяка следваща окръжност е по-стеснена от предходната, за да мога да взимам по-малко от теб със себе си. Броят на кръговете зависи от това, с какво и колко съм готова да се разделя. Оставих мелодията на смеха ти...
А някакъв силует се смалява в далечината. Което ми напомня, че още помня очертанията на гърба ти. Него си ми показвал най-често.

Няма коментари:

Публикуване на коментар