четвъртък, 6 януари 2011 г.

А тя любовта... (част ІІ)


...се връща променена. Без шум, ласкателства и празни думи. Под прозореца ти няма да направи серенада. Любовта не ще те затрупа с мъртви цветя от разкаяние. Тя няма да се оправдава в дълга, скучна реч. Любовта ще те погледне право в очите, с поглед, който не търпи отказ. Няма да ти остави мисъл, дъх и пролука за бягство. Любовта често е безцеремонна, упорита и може би жестока.
Но все пак...
Любовта се връща помъдряла. Тя ще съблече всяка роля от изморените ни тела, за да ни остави голи, до болка истински... открили себе си. Любовта има силата да се изправи, след болезненото падане и да се усмихне. Любовта ще върне зрението в ослепелите ни очи, но ще ни остави сами да аранжираме гледката. Любовта не обещава дни без сълзи, но ще бъде винаги там, за да може да ги изпие от очите ни. Любовта може да мечтае като дете и да лети като пъстро хвърчило. Тя единствена, освен времето, може да донесе пролет насред зима. Защото Любовта е надежда, смелост, полет и мястото, където си си у дома.

3 коментара:

  1. Какво да кажа, освен три удивителни, като Йоана. Точно! (отива в любими)

    ОтговорИзтриване
  2. Вярвай на сърцето си , то никога няма да те излъже !

    ОтговорИзтриване