понеделник, 3 януари 2011 г.

*


Понякога получаваме неочаквани подаръци. Не точно на Коледа, но не и прекалено късно, за да не спрем да вярваме, че чудесата съществуват. Моят подарък нямаше голяма червена панделка, не беше опакован и напудрен с разточителство. Той дойде, за да отвори път на ново начало. Той е като втория шанс, който ни се дава, за да имаме възможността да напишем приказката докрай. Той носи послание, идващо от сърцето на любимия човек. Донесе истина и прошка. Той отключи и нови страхове, постави ни пред нови предизвикателства, той е като изпитанието, което трябва да преминем, за да докажем... че помията все някога потъва, а на повърхността изплуват само стойностните и истински важните неща. Просто трябва да имаме вяра!
Благодаря ти за най-големия подарък в моя живот! Ти си другото ми крило, без което ми бе невъзможно да летя. Благодаря ти, че ми го върна. А сега - прегърни ме и нека полетим!

2 коментара:

  1. най-прекрасният подарък е това!

    ОтговорИзтриване
  2. Така е, Надинка! Благодарна съм, че получих този безценен дар. Пожелавам на всички вяра, търпение и любов.

    ОтговорИзтриване