сряда, 12 януари 2011 г.

**


Сега си тук – мога да те видя, чуя, докосна, почувствам... близо си и си така далеч. Странно, но мога да чуя мислите ти, да изреча твоите думи преди теб, да погледна през очите ти. Затова изпитвам страх. Не ме пускай! Не трябва! Никога! Въпреки грешките, които сме допускали, допускаме или ще допуснем. Не връщай тъмното! Нали тя е по-голяма, по-истинска и по-силна? От нас, от грешките, от слабостите и предателствата…

2 коментара:

  1. Тук съм.Искам да се държим.не съм казала че ще пусна.Но всичко е като хищници.Явно само с големи зъби се работи.С култура не става

    ОтговорИзтриване
  2. Стига, Лили! Не искам да бъда груба...

    ОтговорИзтриване