Ще рисувам с пръсти в душата ти нежност. Ще докосна там, където те боли, а никой не знае. Позволи ми, позволи... Ще дойда тихо. Раните ти ще превържа с любов. Ще измием страха от лицата. Позволи ми, позволи... Начало не искам да бъда. Да бъдем предишните е късно, нека поне бъдем себе си.
неделя, 10 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Кога човек може човека да рисува?
ОтговорИзтриванеКогато граница преминали са двама.
Когато тайни между очите няма.
Тогава и докосването е позволено.
Път като слънце очертан е.
А рани -те изчезват,в любовта.
Такава приказка сънувах през нощта.
Аз себе си съм цялата пред тебе.
ОтговорИзтриванеВъв шепи свила съм вселена,
очаквам те да де погалиш.
Бъди за мен вода, храна,
видение, реалност и себе си.
Така те искам днес и до край,
това нашия път ще чертай.