неделя, 10 октомври 2010 г.


Ще рисувам с пръсти в душата ти нежност. Ще докосна там, където те боли, а никой не знае. Позволи ми, позволи... Ще дойда тихо. Раните ти ще превържа с любов. Ще измием страха от лицата. Позволи ми, позволи... Начало не искам да бъда. Да бъдем предишните е късно, нека поне бъдем себе си.

2 коментара:

  1. Кога човек може човека да рисува?
    Когато граница преминали са двама.
    Когато тайни между очите няма.
    Тогава и докосването е позволено.
    Път като слънце очертан е.
    А рани -те изчезват,в любовта.
    Такава приказка сънувах през нощта.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз себе си съм цялата пред тебе.
    Във шепи свила съм вселена,
    очаквам те да де погалиш.
    Бъди за мен вода, храна,
    видение, реалност и себе си.
    Така те искам днес и до край,
    това нашия път ще чертай.

    ОтговорИзтриване