Свободата, Санчо...

Ето ме отново в изходна позиция, заела нисък старт в очакване на сигналния изстрел. Като цяло съм добър атлет - бягам бързо, без да се обръщам. Този път, обаче, нещо сякаш е парализирало не само тялото, но и мозъка ми. Имам свободата да полетя, но не чувствам порив в гърдите си. Тази свобода не ми носи въздух, не беше желана, нито очаквана и не знам какво да правя с нея. Окована съм с невидими вериги, които ме задържат при теб, в миналото. Моят Wishlist отдавна е написан, но нещо все ме възспира да действам. Ти ли си този, който слага прът в колелото на моя НОВ живот? Или аз съм прекалено слаба, за да те загърбя? Винаги си ме обърквал, смущавал - ти си моя хаос. Като дете съм, изгубило родителите си на шумно, многолюдно място. Стоя на едно място и ме е страх да помръдна, за да не се изгубя съвсем. В свободата си, аз съм един уплашен, несвободен човек...