Още от слънцето ти искам, не мога повече да се прощавам. Залезът на лятото е тъжен. Не искам да изгрява есен, така протяжна и меланхолична, мрачна като забравата. Гола и разплакана като любовта ни. Многолика, отчаяна. Още от топлината ти искам, не мога да тръгна без нея в студа. Залезът на лятото носи копнеж, изгревът на есента - очакване.
понеделник, 13 септември 2010 г.
Преход
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар